— Добре, ще поговоря с нея — раздразнено каза той. — Но съвсем забравих да ви кажа, че не можете да получите това имение. Наскоро се запознах с документите и видях, че то е било заложено в Митлендската банка. Преди месец е изтекъл срокът на падежа и банката продала имението на много забележителен човек на име Джеймс Лексингтън Морлек. А какво ще предприеме той, съвсем не…
— Морлек!
Крейз учудено погледна събеседника си. Неприветливото лице на Хамон стана още по-мрачно.
— Морлек? Нима Джеймс Лексингтън Морлек? Но той в тези райони ли живее? Да не би той да е същият този американец, за когото ми разказвахте преди няколко дни?
Хамон произнесе всичко това бързо и несвързано. Това голямо количество въпроси умори лорда и той замислено затвори очи.
— Не зная кой е той… Само чух, че споменаха името му. Но какво ви е, Хамон?
— Нищо — рязко го прекъсна финансистът, но веднага прибави с по-учтив тон — моля ви се, поприказвайте с Джоана!
И с тези думи излезе от библиотеката.
Джоана беше в стаята си, когато я повика баща й. Тя отиде при него в библиотеката и го завари, както винаги, над каталозите.
— Джоана, бих искал да поговоря с теб за нещо — започна той. — Моля ти се, бъди колкото се може по-любезна към господин Хамон.
— Нима той се оплака от мен?
— О, не! Но пак ми говори за своето намерение да се ожени за теб. Право да си кажа, съвсем не зная на какво мнение си за това.
— Ти искаш да ти кажа мнението си? — попита тя.
Но лорд Крейз решително поклати глава.
— Не, не, моля ти се, не се впускай в дълги разкази. Те само ще ме уморят. Знаеш всичко. Знаеш, че аз му продадох целия имот: замъка, имението, къщата в Лондон…
— И всичко ли продаде на господин Хамон?
Той не отговори, а само кимна с глава.
— Всичко. Ако не се омъжиш за него, ще наследиш от мен малко пари. Прости ми моята откровеност.
— Така и предполагах.
— Във всеки случай, когато навършиш двадесет и четири години, ще наследиш богатството на баба си. За щастие, аз не можах да се разпоредя с него, макар на няколко пъти да се намирах в много притеснено положение. Но тези нотариуси и адвокати излязоха много упорити и неотстъпчиви — той за миг се замисли. — Та какво ще кажеш за този брак?
Тя се усмихна.
— Аз предполагах, че той не ти е много симпатичен — продължи старият лорд. — Това е всичко, за което исках да поговоря с теб… Я ми кажи, ти знаеш ли го този Морлек?
Ако в този момент я беше погледнал, той сигурно щеше да забележи, че девойката цялата се изчерви. Но старият лорд бе много заинтересован от каталога си, за да обърне внимание на тази подробност.
— Какво каза, татко?
— Когато споменах за него в присъствието на Хамон, той много се смути. Кой е този Морлек?
— Човек! — отговори кратко девойката.
— Колко е интересно това! — отбеляза лордът и отново се задълбочи в каталога си.
Двама стари познати се срещат
Джеймс Морлек седеше под сянката на един кедър, израсъл насред пътя откъм къщата на реката. До краката му се беше изтегнал неговият куц фокстериер. Морлек не четеше, макар на коленете му да лежеше вестник. Неговият поглед почиваше върху реката. Неочаквано забеляза посред реката блясък, сякаш някоя голяма риба беше подскочила над водата. Наблизо се чу шумолене. Морлек се обърна и видя на пътя човек, който го наблюдаваше. Без да удостои човека с поглед, той пак загледа реката. Хамон бавно се запъти към него.
— Отдавна не сме се виждали — каза той, като се приближи до Морлек. — Не знаех, че се намирате по тези райони.
Джеймс Морлек го погледна и се прозина.
— Трябваше да ви изпратя визитната си картичка — забеляза той. — Ако предварително знаех, че ще дойдете днес, щях да окача две знамена и щях да изпратя музика да ви посрещне.
Господин Хамон премести един стол до Морлек и седна.
— Бих искал да купя от вас тази къща, Морлек…
— Господин Морлек — поправи го Джеймс. — Не трябва да се забравяте.
— Та ето какво — аз искам да купя от вас тази къща. А вие можете да заминете зад океана. Готов съм да забравя всичките ви постъпки и лоши планове, насочени срещу мен… Вие разбирате какво имам предвид. Аз поставям като условие да напуснете тази страна най-късно след една седмица.
Морлек се усмихна. Хамон, който никога не беше виждал усмивка върху това лице, не на шега се учуди.