— Честно да ви кажа, вие ме забавлявате — започна Джеймс. — Вижда се, че сте паднали от небето, щом се грижите за моето спокойствие. Наистина, започвате да пълнеете в последно време, Хамон, и тези торбички под очите съвсем не ви отиват. Трябва да се обърнете към лекар.
Хамон се наведе към него.
— А ако разкажа на вашите съседи кой сте? — бавно попита той. — Или ако съобщя на полицията, че господин Морлек е известен касоразбивач?
— Всичко това не е тъй страшно, колкото си мислите — каза Морлек и погледна подигравателно Хамон.
— Или ако река да съобщя на полицията как ви заварих на местопрестъплението, когато обирахте Прескотската банка?
Морлек не сваляше очи от събеседника си.
— Напоследък пак се случиха редица кражби с взлом — продължи Хамон — и всички тези престъпления са извършени от един престъпник, когото наричат Човека с черната маска. Никога ли не сте чували за него?
Морлек се усмихна.
— Никога не чета вестници. В тях поместват много съобщения, които е неприлично да се четат от един чифликчия по рождение.
— Чифликчия по рождение?
Сега дойде ред на Хамон да се посмее. Той измъкна от джоба си портфейл и извади от него голяма пачка банкноти.
— Ето ви за път — каза той. — А утре ще направя предложение за имението ви. Вашата цена…
— Моята цена са сто хиляди фунта, а тази нищожна сума съм готов да взема като капаро при условие, че не сте преписали предварително номерата на банкнотите и че не сте скрили тук наблизо някой частен детектив, чакащ да пусна тези пари в джоба си. Моята цена е сто хиляди фунта, Хамон. Платете ми тази сума и аз ще ви оставя на спокойствие. С тези сто хиляди фунта ще платите за един месец спокойствие.
И той хвърли на земята подадената пачка пари.
— Един месец?… Какво искате да кажете с това?
И погледите им пак се кръстосаха.
— В тази страна такъв е срокът, който отделя часа на осъждането от часа, в който смъртната присъда трябва да се изпълни.
Хамон среща едно лице, което не би желал да види
Хамон скочи като ужилен от стола. Лицето му нервно потреперваше, той яростно си хапеше устните.
— Вие сте лъжец! Вие сте проклет американски мошеник! Мен да обесят? Аз ще ви платя за това! На мен ми е известно твърде много за вас.
Морлек махна с ръка.
— Не се опитвайте да ме уплашите. Нервите ми не са тъй здрави, както преди. И бъдете по-разумен. По-добре ми разкажете какво вършихте, докато ме нямаше. Чувах, че от брилянтите на Барони сте спечелили половин милион, и при това по най-честен начин. Е, добре, последното обстоятелство е най-чудното в цялата тази история. Знаете ли как туземците в Африка ловят маймуните? Те пускат в празна тиква слива или фурма. Маймуната си мушка ръката в тиквата и хваща лакомството. Но тя не може да си измъкне ръката, защото е толкова лакома, че няма никога да си разтвори юмрука. По същия начин ви улових и вас. Вие се държите като маймуна, Хамон.
Хамон дойде на себе си, но лицето му не преставаше да бъде бледо.
— Не ви разбирам. Вие сте от онези хитреци, които много обичат да приказват. Изслушах историята ви. На вас може да ви е съдено да изиграете ролята на тази тиква, която маймуната трябва да счупи, за да се освободи.
— Възможно е да е тъй — кимна с глава Морлек, — но докато се случи това, ще продължавам да живея в Стария дом, учудвайки милите съседи със своята необщителност.
— Веднага ще разбуля мистерията около вас! — извика Хамон. — Давам ви една седмица срок, за да се махнете оттук.
Морлек дори не се помъчи да отговори на Хамон, нито пък го удостои с поглед.
Хамон седна в автомобила си и бързо потегли към вкъщи. Но точно днес съдбата пожела да го срещне с един човек. Той бързо се носеше по шосето. Най-после стигна пресечния път, който водеше в имението на лорд Крейз.
— Сега това имение е мое — със задоволство си мислеше той. — Аз, само аз съм господар на всичко това, което виждам.
Но тази мисъл не го утешаваше. Той искаше да притежава не само земите, но и тази стройна, прелестна девойка, чиято омраза чувстваше и чието презрение го нараняваше като камшик.
Той изпитваше безкрайно желание да я сломи, да я накаже за високомерието й, да я унизи. Това би го удовлетворило много повече, отколкото всичко останало. И мисълта му пак се пренесе към Джеймс Морлек…
Автомобилът зави от пътя. В същия миг Ралф забеляза скромна, чисто белосана къщичка. Финансистът спря автомобила, защото си спомни, че тук от известно време живееше приятелката на Джоана. Той смяташе за свой дълг да използва всички шансове, които му се дават. Приятелката на Джоана би могла да стане и негова приятелка. Ако тази жена, която сигурно имаше нужда от пари, стане негова съюзница, тя може би ще улесни спечелването на Джоаниното разположение.