Иля Илф, Евгений Петров
Човекът с гъската
Един гражданин реши да си купи електрическа крушка. В магазина имаше крушки, но не и от тези, които търсеше — имаше от петдесет, двайсет и пет и дори от петнайсет вата. А гражданинът държеше на всяка цена да е от сто. Такава капризна и изтънчена натура беше.
На пръв поглед това е съвсем незначителна случка. Но било писано опечаленият гражданин да се сблъска на улицата с един стар приятел.
Приятелят беше рижав, весел, като изваден от кутийка и държеше под мишница голяма заклана гъска.
(Ще пропуснем описанието на твърде продължителните поздрави и прегръдки, по време на които гъската няколко пъти падаше на тротоара, а рижавият тутакси я вдигаше за лилавеещото замръзнало краче.)
— Абе, Миша! — възкликна по едно време гражданинът. — Къде мога да намеря крушка от сто вата?
— Никъде, естествено — отвърна загадъчно рижавият.
— И какво да правя?
— Много просто. Ще се снабдиш по втория начин.
Разочарованият купувач не разбра думите на веселия си приятел. За пръв път чуваше този странен израз. Замислено го повтори на глас и навярно още дълго би пристъпвал от крак на крак по тротоара и би се пречкал на пешеходците, ако рижавият не бе минал в атака, като размахваше гъската:
— Какво не можеш да разбереш? Да, по втория начин! Не си ли чувал?
И като повтаряше жаргонния израз, Миша тикаше гъската под носа на приятеля си. А той отмяташе глава назад и уплашено замижаваше.
— Ето! — възбудено викна рижавият. — Тази гъска например я взех с връзки. За трийсет копейки. А само маста й струва петдесет. Ами палтото? Я го виж! Вносно маренго. Дванайсет рубли. В магазините само подплатата му е… Чакай… — той остави гъската на земята и като го фиксираше с поглед, си разкопча палтото, за да си покаже костюма. А него наистина си го биваше. Такива костюми сънуват контетата през дългите зимни нощи. — Според теб колко струва?
— Сигурно около шестстотин рубли? — колебливо предположи търсачът на крушки.
— А шест милиона не искаш ли? Шито е по мен. Страшна далавера!
Това понятие, което вирееше сред престъпните банди и се употребяваше единствено в интимните разговори между пласьорите и изкупвачите на крадено, изскочи навън. А рижавият весел приятел продължаваше да подскача и да се радва. Най-накрая се наведе към събеседника си и като се огледа, му зашепна на ухо:
— Проумей го. Връзките са велико нещо.
Търсачът на крушки също се огледа. Но той вече беше започнал да свиква с новото понятие и срамежливо попита:
— Всъщност какво значи това… по втория начин?
— Значи, че се снабдяваш с връзки. Да кажем, на теб ти трябва крушки? Така… Кой от моите беше по електричеството? А, жалко. Бешенски е в отпуска. Но знаеш ли, въпреки това ще отидем. Може пък да намерим нещо.
Привечер търсачът на крушки от сто свещи се прибра у дома. С двусмислена усмивка сложи на масата черен грамофон за износ и осемдюймов буркан мед. Веселият му приятел излезе прав. Бешенски не беше се върнал. За щастие срещнаха на улицата директора на обединение „Мембрана“ и неспокойният Миша веднага изкрънка от него бележка за грамофон на производствена цена и с трийсетпроцентна отстъпка, така че не се наложи да плащат почти нищо. А що се отнася до буркана с мед, дръзкият му приятел толкова ловко го измъкна от някакво ведомство, че търсачът на крушки дори не успя да забележи кое беше.
Цялата вечер той яде мед и слуша плочи. И в дивите извивки на гомецката хорова капела долавяше някакъв дивен, почти приказен живот, с някакви чужди привилегии, кой знае защо извън всякакви опашки и дори с правото да изпраща семейни телеграми с надпис „За сеитбата“.
Сутринта на свежа глава той започна да си припомня и да записва в тефтерчето си имената и телефоните на разни свои познати. Оказа се, че мнозина могат да са му полезни, а най-много:
жп касиери — 1,
(портиери в ЗРК1) — 3,
стопански ръководители — 2,
началници на финансови отдели — 1,
председатели на РЖСКТ — 1.
А той, глупакът, с едни пиеше чай, с други играеше карти и дори на фанти, с трети живееше в една квартира, канеше ги на гости — и никога за нищо не ги беше молил. Това беше някакво необяснимо затъмнение.
Но вече е ясно какво трябва да прави. Да моли!
Да моли за всичко: за безплатен билет до Сочи, за фураж по държавни цени, за писалище за сметка на някое учреждение, за отстъпка на едно, за предимство при друго, с една дума — за всичко.
След една година човекът, който някога търсеше крушка, хвърли поглед към изминатия път. Това беше път, извървян с вечно протегната за подаяние ръка.
Сега той често се шляеше с влаковете във вагон първа класа, а на корабите се случваше дори да го хранят безплатно.