— Казват — обясни Адамсберг, — че мъжките имат нужда от всичко това, за да ги харесат. Мъжките все трябва да измислят какви ли не трикове. Не знам дали сте го забелязали, Кастро. Какви ли не трикове. Толкова е уморително!
Косерката отлетя.
— Косерката — намеси се Делил — си има достатъчно работа. Да снася яйца, да ги мъти, нали така?
— Като мен — каза Данглар. — Трябвало е да се родя косерка. Яйцата са ми голяма грижа. Особено последното, което оставиха в гнездото ми, кукувичето.
— Е, да, ама ти не се обличаш в бежово и кафяво — забеляза Кастро.
— О, майната му на всичко — каза Данглар. — Тия зооантропологически клишета не струват много. Няма да разбереш хората, като ги сравняваш с птиците. Какво си мислиш ти? Птиците са си птици и толкова. За какво се занимаваш с тях, когато тук имаме цял един труп и не разбираме защо го имаме? Освен ако ти разбираш?
Данглар усещаше, че не е съвсем адекватен и че при други обстоятелства щеше да се аргументира много по-интелигентно. Но тази сутрин нямаше кураж за това.
— Трябва да ме извините, че не ви казвах всичко — каза Адамсберг на Данглар. — Но до тази сутрин нямах причина да съм сигурен в предположенията си. Не исках да ви увличам в неубедителната си интуиция, която вие щяхте да разбиете на прах с логиката си. Разсъжденията ви ми влияят, Данглар, а до тази сутрин не исках да поемам този риск. Не исках да ми повлияете, защото така щях да се отклоня от следата си.
— Следата на гнилата ябълка?
— Главно следата на кръговете. Ненавиждах тези кръгове. Особено след като Веркор-Лори потвърди, че не става дума за истинска мания. Дори изобщо за мания. Нищо в кръговете не подсказваше за натрапливост. Само приличаше на натрапливост, на общата ни представа за натрапливост. Вие например, Данглар, казахте, че човекът променя маниера си. Понякога рисува кръга наведнъж, понякога на два пъти, понякога дори чертае не кръг, а овал. Мислите ли, че маниакът би си позволил такава волност? Маниакът подрежда вселената си с точност до милиметър. Иначе няма смисъл да си маниак. Манията е измислена, за да организира света, за да му се наложи, за да овладее невъзможното, за да се защити от реалността. Такива кръгове, без дата, без място, без повод, не струват пукната пара. И овалът на улица „Бертоле“ около Делфин льо Нермор беше голямата му грешка.
— Защо? — попита Кастро. — Вижте, вижте! Ето го мъжкия, с жълтия клюн!
— Очертал бе овал, защото тротоарът беше тесен. И последният маниак не би търпял подобно нещо. Щеше да отиде на следващата улица и толкова. И след като овалът бе там, значи е трябвало да е там — по средата, между патрулиращите полицаи, на тъмна улица, удобна за убийство. Не е можел да убие Делфин на друга улица, на булеварда например. Твърде много ченгета имаше наоколо, нали ви казах, Данглар? Трябвало е да се укрие, да извърши убийството на някое сигурно място. И си е рекъл, жалко за кръга, ще бъде по-тесен. Драматичен гаф за човек, който се прави на маниак.
— Онази вечер знаехте ли, че човекът с кръговете е убиецът?
— Знаех, че кръговете са фалшиви.
— Значи добре си е изиграл играта този Льо Нермор. И мен добре ме изигра, нали? Ужасът му, риданията, ах, колко съм раним, и после признанията, и ах, невинен съм. Глупости.
— Чудесно го изигра. И ви заблуди, Данглар. Дори съдебният следовател, който е по рождение недоверчив, реши, че е невъзможно той да е убиецът. Да убие собствената си съпруга в един от собствените си кръгове? Немислимо. Не оставаше друго освен да го пуснем и да му позволим да ни отведе там, където желаеше да ни отведе. До виновния, който сам бе произвел, старата Клеманс. И аз направих точно това. Оставих се да ме отведе.
— Косът намери подарък за косерката — каза Кастро. — Парченце ламарина.
— Не те ли интересува това, за което говорим? — попита Данглар.
— Напротив. Но не искам да си давам вид, че слушам прекалено внимателно, ще заприличам на глупак. Не сте ме наблюдавали, но и аз съм мислил за този случай. Единственото ми заключение беше, че у Льо Нермор има нещо болезнено. Нищо повече. И аз като всички се втурнах да търся Клеманс.
— Клеманс… — каза Адамсберг. — Трябвало му е време, за да я намери. Трябвало е да открие някоя на нейната възраст, с незапомняща се външност и да живее изолирано, та да не се забележи отсъствието й. Старата Валмон е била идеалната жертва, с простодушната си вманиаченост по обявите. Да я прелъсти, да й обещае луната, да я убеди да разпродаде всичко и да се пренесе у него не е било трудно. Клеманс е споделила само със съседите си. Но тъй като те не са й били приятели, не са се обезпокоили от отсъствието й, забавлявали са се със старицата. Годеника така и никой не видял. Горката бабичка отишла на срещата.