— Защо толкова злъч? Къде сте? — попита Данглар.
— В Лил. И никак не ми е весело. Ама никак, приятелю. Но ще ми мине. Ще ми мине, сигурен съм. Ще видите. До утре, Данглар.
Камий пушеше в коридора с ръце, натикани в сакото на Жан-Батист. Не искаше да гледа през прозореца. След известно време щеше да напусне Франция. И щеше да се опита да запази спокойствие. Щом мине границата.
Легнал на тъмно в хотелската стая, Адамсберг чакаше да дойде сънят с ръце на тила. По едно време запали лампата и извади бележника си от задния джоб. Не че бележникът щеше да му помогне. Но все пак.
Написа с молив: „Легнал съм да спя в Лил. Изгубих сакото си“.
Спря, помисли. Вярно, че си бе легнал да спи в Лил. После добави: „Но не спя. Лежа в леглото и мисля за живота си“.