Застанал пред терминала на базата данни на хиляда метра разстояние от външните стени на лабиринта, Роулинс гледаше как съекипниците му подготвят сондите и инструментите си. Внезапно в душата му повя хлад. Дори и мъртвият, сякаш сипаничав Марс не го бе потискал така, защото Марс бе свят, който никога не е бил жив, докато тук бе съществувал живот, който бе продължил някъде другаде. А сега този свят бе свят на мъртвите. Веднъж в Тива той бе влязъл в гробницата на фараонски везир, погребан преди пет хиляди години, и докато другите от групата разглеждаха ярките стенописи с блестящи сцени на облечени с бели роби хора, носещи се с плоскодънните си лодки по Нил, той бе зърнал на хладния каменен под един умрял бръмбар, стиснал с крака малка топчица пръст. За него Египет винаги щеше да е свързан с този вкочанен бръмбар в прахта, а Лемнос — с тези есенни ветрове, с обрулената равнина и с потъналия в тишина град. Чудеше се как един толкова надарен, толкова пълен с енергия и човешка топлота мъж като Дик Мълър би могъл да пожелае да се оттегли в такъв мрачен лабиринт.
После обаче си спомни какво се бе случило с Мълър на Бета Хидри IV и допусна, че дори и мъж като Мълър сигурно е имал основателна причина да се оттегли в един такъв свят, в един такъв град. Лемнос предлагаше идеалното убежище: подобен на Земята свят, ненаселен, тук човек можеше да намери сигурно уединение. А ето че хората са тук, за да го подмамят навън и да го отмъкнат. Роулинс се намръщи. Гадно, гадно, гадно — помисли си той. Пак старата история за целта и средствата за постигането й. Видя отсреща грамадната фигура на Бордман, застанал край големия терминал, да размахва ръце насам и натам, за да насочва хората, които се разгръщаха близо до стените на града. Роулинс започна да схваща, че се бе оставил Бордман да го насили да участва в тази гадна авантюра. На Земята красноречивият стар дявол не се бе впускал в подробности по какъв точно начин възнамерява да получат подкрепата на Мълър. Ако се съдеше по думите му, тази експедиция щеше да прилича на блестящ кръстоносен поход. Както вече Роулинс бе почнал да схваща, Бордман никога не влизаше в подробности преди да му се наложи. Правило първо: пести стратегическите си ресурси. Никога не протягай пръв ръка. И ето че Нед бе тук, участник в този заговор.
Хостийн и Бордман разположиха дузина дрони пред различни входове на вътрешната част на лабиринта. Вече бе станало ясно, че единственият безопасен вход към града, е през североизточната порта; имаха обаче изобилие от дрони и искаха да съберат максимално количество информация. На екрана на терминала, който Роулинс наблюдаваше, блесна ярко част от схемата на лабиринта — частта, която се намираше точно пред него; картината се задържа достатъчно време и той можа да разгледа сложната плетеница от извивки, завои и зигзази на пътя. Трябваше да следи напредването на дрона в този сектор. Всички останали дрони се контролираха и от компютър, и от човек, докато Бордман и Хостийн бяха пред главния терминал, за да наблюдават развитието на операцията като цяло.
— Пускайте ги вътре — рече Бордман.
Хостийн даде командата и дроните се затътриха към градските порти. През очите на тумбестата, мобилна сонда Роулинс зърна за пръв път онова, което се намираше в зона H на лабиринта. Видя заоблена стена, като от надиплен порцелан, която се виеше напред вляво, както и бариера от метални въжета, провиснали от дебела каменна плоча от другата страна. Дронът заобиколи въжетата, които потрепериха и иззвънтяха в отговор на раздвижването на редкия въздух; продължи покрай основата на порцелановата стена и стигна до спускащия се навътре склон. Там стената рязко извиваше в обратна посока и оформяше нещо като помещение без покрив. Последния път, когато някой бе опитвал да влезе в лабиринта по този начин (при четвъртата експедиция), двама мъже бяха стигнали до това помещение; единият бе останал отвън и бе унищожен, а другият бе влязъл вътре и бе оцелял. Дронът влезе в помещението. Миг по-късно лъч чисто червена светлина, излъчен от средата на мозаечната украса върху стената, премете външния район досами помещението.