Гласът на Бордман долетя от говорителя, прикрепен до ухото на Роулинс:
— Изгубихме четири сонди в мига, в който влязоха през портите си. Точно както очаквахме. Как върви твоята?
— Следва плана — отвърна Роулинс. — Засега е добре.
— Би трябвало да бъде унищожена до шест минути след навлизането си. Колко време е минало досега?
— Две минути и петнайсет секунди.
Дронът вече бе излязъл от помещението и бързо пресичаше мястото, където бе пробляснал лъчът. Роулинс включи на общосензорна картина и долови мириса на обгорен въздух, на озон. Напред пътят се раздвояваше. От едната страна се намираше сводест каменен мост, който се извисяваше над нещо като яма, изригваща пламъци; от другата страна бе струпана безредна купчина камъни с циклопски размери, които се опираха опасно един в друг само с ръбовете си. Мостът изглеждаше по-примамлив, но Дронът моментално зави и започна да се катери по камъните. Роулинс го запита защо, а той предаде информацията, че „мостът“ изобщо не съществувал; бил изображение, проектирано от скенери, монтирани под отсрещните скели. Въпреки това Роулинс поиска симулирано проникване по моста и получи картина как дронът стъпва върху скелето, сетне върху солидния на пръв поглед мост и изгубва равновесие; докато се опитваше да възстанови равновесието си, скелето се издаде напред и го хласна в огнената яма. Хитро — помисли си Роулинс и потрепери.
Междувременно истинската сонда бе изпълзяла над камъните и се спускаше невредима от другата страна. Дотук бяха минали три минути и осем секунди. Нататък се простираше участък от прав път, който изглеждаше безопасен. Бе обрамчен от двете си страни със стометрови кули без прозорци, изградени от някакъв флуоресциращ минерал; гладки и лъскави, те излъчваха преливащи се шарки като моаре, докато дронът продължаваше по пътя си. В началото на четвъртата минута сондата заобиколи блестяща решетка, досущ като сключващи се челюсти, и се дръпна навреме от пилотонабивачка с формата на чадър, която стовари чука си със смазваща сила. Осемдесет секунди по-късно дронът заобиколи брезентова престилка, зад която зееше бездънна бездна, сръчно избягна петорка четириостри ножове, които изскочиха от настилката, и се озова на плъзгаща се пътечка, която бързо го понесе. Изтекоха още четирийсет секунди.
Целият този път бе изминат много отдавна от землянин-изследовател на име Картисънт, преди да загине. Той бе диктувал подробно описание на преживелиците си в лабиринта. Бе издържал пет минути и трийсет секунди и грешката му се състоеше в това, че не бе слязъл от пътечката в четирийсет и първата секунда. Онези, които го наблюдавали тогава отвън, не могли да разберат какво точно му се е случило после.
След като дронът слезе от пътечката, Роулинс го накара да направи нова симулация и видя бърза възстановка на най-вероятния вариант, изпълнен от компютъра: точно в този момент пътечката се разтвори, за да погълне пътника си. Сондата междувременно бързо се носеше към нещо, което приличаше на изход от тази най-външна зона на лабиринта. Пред него се виждаше добре осветен, красив площад, обрамчен от бавно носещи се капки на някакво светещо, перлено вещество.
Роулинс докладва:
— Вече съм в седмата минута и продължаваме, Чарлз. Изглежда точно пред нас има вход към зона G. Може би ще поискаш да се включиш и да проследиш моя екран.
— Ако издържиш още две минути, ще го направя — отвърна Бордман.
Сондата се спря току до вътрешната порта. Предпазливо включи гравитрона си и акумулира енергийно кълбо с маса, равна на собствената й. Запрати кълбото през вратата. Не се случи нищо. Удовлетворен от резултата, дронът се затътри през вратата. Докато минаваше през нея обаче двете крила на вратата се съединиха със смазваща сила, досущ като челюстите на мощна преса, и разрушиха сондата. Екранът на Роулинс изгасна. Той бързо превключи на една от висящите горе сонди; тя излъчи изображение на неговия дрон — размазана, двуизмерна карикатура на онова, което бе допреди миг. Роулинс разбра, че ако човек попадне в този капан, щеше да се превърне на каша.
— Сондата ми е унищожена — докладва той на Бордман. — Шест минути и четирийсет секунди.
— Както се очакваше — долетя отговорът. — Останаха ни само две сонди. Включи се и наблюдавай.