— Добре — рече Хостийн. — Щом можем да прекараме машина покрай капана, ще прекараме и човек. Затваря очи и компютърът изчислява движението му стъпка по стъпка. Ще се справим.
Водещият дрон започна отново да напредва. Измина седемнайсет метра след объркващия екран, когато бе прикован от сребриста решетка, която рязко изхвърли чифт електроди и избухна в пламъци. Роулинс гледаше мрачно как следващата сонда заобиколи това препятствие, за да стане малко след това жертва на ново. Множество дрони очакваха търпеливо реда си, за да продължат пътя напред.
Скоро там ще навлязат и хора, помисли си Роулинс. Ние ще влезем. Изключи терминала си и отиде при Бордман.
— Как ти се вижда дотук? — попита го той.
— Трудно, но не и невъзможно — отвърна Бордман. — Не може да е толкова трудно по целия път.
— Ами ако е?
— Сондите ни няма да се свършат. Ще картираме целия лабиринт, за да разберем къде са всички опасни точки, и тогава ще започнем самите ние.
Роулинс запита:
— Ти също ли ще влезеш, Чарлз?
— Разбира се. Както и ти.
— А какви са шансовете ни да излезем?
— Добри — рече Бордман. — Инак едва ли бих се заел сам с това. О, пътешествието ще е опасно, Нед, но не надценявай риска. Ние едва започнахме да опипваме лабиринта. След няколко дни ще го познаваме достатъчно добре.
Роулинс се замисли за миг.
— Мълър не е разполагал със сонди — рече накрая. — Как е успял да оцелее в този ад?
— Не знам — въздъхна Бордман. — Предполагам, че просто е по природа късметлия.
Трета глава
В лабиринта Мълър наблюдаваше развитието на събитията върху замъглените си екрани. Видя, че пращат вътре някакви роботи. Някои вече бяха унищожени, но други, с всяка следваща вълна, изглежда успяваха да проникнат все по-навътре. Методът „проба-грешка“ водеше нашествениците по правилния път през зона H и доста навътре в зона G. Мълър беше готов да се защити, ако роботите стигнат до вътрешните зони, но засега си оставаше спокоен в центъра и вършеше всекидневната си работа.
Сутрин обикновено прекарваше голяма част от времето си в размишления за миналото. Там съществуваха други светове в други години, пролетни времена, сезони, по-топли от този; нежни очи, взрени в неговите, ръце, докосващи неговите, усмивки, смях, блестящи подове, елегантни фигури, които минават през сводести врати. Беше се женил два пъти. И двата пъти се разведе мирно и тихо след приличен срок от време. Пътуваше много. Имаше си работа с министри и с крале. Ноздрите му вдишваха аромата на стотици планети, пръснати из небето. Хората блясват само за малко и след това угасват; но в своята собствена пролет и лято той беше блестял доста ярко и не смяташе, че е заслужил тази мрачна, безрадостна есен.
Градът се грижеше за него по свой начин. Имаше къде да живее — на хиляди места; местеше се от време на време, колкото да смени гледката. Всички къщи бяха празни кутии. Беше си направил легло от животински кожи, натъпкани с козина; измайстори си стол от кости и кожа; не се нуждаеше кой знае от какво. Градът му осигуряваше вода. Тук имаше толкова диви животни, че никога нямаше да му липсва храна, стига да е достатъчно силен да ловува. От Земята си беше донесъл някои необходими неща: три „куба“ с книги и един с музика. Струпани на купчина, те достигаха почти метър височина, така че духовната храна щеше да му стигне до края на дните му. Имаше и няколко куба с жени. Беше си донесъл и малък рекордер, понякога диктуваше мемоарите си. Имаше скицник. Имаше оръжие и маса-детектор. Разполагаше с диагностат с регенериращ се запас от лекарства. Това му бе достатъчно.