Бордман го изгледа свирепо и четиримата поеха към лагера.
Антонели докладва:
— Дейвис, Отавио и Рейнолдс преминаха в зона E тази сутрин, докато Алтън, Камерън и Грийнфийлд достигнаха при нас. Петрочели и Уокър разузнават вътрешната част на E и полека-лека проправят път към D. Казват, че там положението било много по-добро.
— Ще им одера кожата, ако влязат — рече Бордман.
Антонели се усмихна загрижен.
Базовият лагер се състоеше от два издигнати един до друг купола върху малко свободно пространство в края на една градина. Мястото бе добре проучено и не се очакваха никакви изненади. Роулинс влезе в единия купол и свали обувките си. Камерън му подаде почистващо устройство. Грийнфийлд му даде пакет храна. Роулинс се притесняваше в компанията на тези мъже. Те не разполагаха с възможностите, които животът му бе предложил. Нямаха необходимото образование. Нямаше да живеят толкова дълго, колкото него, дори и да избегнат всички опасности, на които се излагаха. Никой от тях нямаше руса коса или сини очи, а навярно и не биха могли да си позволят преобразяване, чрез което биха могли да се сдобият с такива черти. Ала въпреки това те изглеждаха щастливи. Може би се дължеше на факта, че никога не бяха се изправяли против морала си, за да подмамват Ричард Мълър да излезе от лабиринта.
Бордман влезе в купола. Роулинс се изненада като видя колко издръжлив и неуморим бе старецът. Бордман рече засмян:
— Кажете на капитан Хостийн, че изгуби баса. Успяхме.
— Какъв бас? — попита Антонели.
— Смятаме, че Мълър по някакъв начин ни следи — обясни Грийнфийлд. — Действията му са съвсем регулярни. Обитава задния квадрант на зона A, колкото е възможно по-далеч от входа — ако това е входът, който той използва, — върти се по една дъга, която балансира напредващата група.
— Хостийн заложи три към едно — добави Бордман, — че няма да стигнем дотук. Чух го. — После се обърна към Камерън, специалиста по комуникациите: — Мислиш ли, че Мълър използва някакъв вид сканираща система?
— Напълно е възможно.
— Достатъчно добра, за да различава лица?
— Може би, понякога. Не можем да бъдем сигурни. Разполагал е с достатъчно време, за да се научи как да използва лабиринта, сър.
— Ако види лицето ми — рече Бордман, — можем преспокойно да се връщаме у дома. Изобщо не си помислих, че би могъл да ни наблюдава. У кого е термопластичният уред? Веднага ми е необходимо ново лице.
20.
Не си даде труда да обяснява. Ала когато завърши, имаше дълъг, остър нос, тънки, увесени устни и брадичка на вещица. Лицето не бе никак привлекателно. Но не бе и лицето на Чарлз Бордман.
21.
След една нощ неспокоен сън Роулинс започна да се готви за пътя до предния лагер в зона E. Бордман вече нямаше да го придружава, но щяха да поддържат непрекъснат пряк контакт. Бордман щеше да вижда онова, което Роулинс вижда, и да чува онова, което Роулинс чува. И щеше да може да му предава с тих глас инструкции.
Утринта бе суха и ветровита. Трябваше да проверят комуникационните вериги. Роулинс излезе от купола, извървя десет крачки и се спря, загледан навътре към лабиринта и в оранжевите отблясъци на утрото върху подобните на порцелан стени пред себе си. Стените изглеждаха наситено черни на фона на светлозеленото небе.
Бордман се обади:
— Нед, ако ме чуваш, вдигни дясната си ръка.
Роулинс я вдигна.
— А сега кажи нещо.
— Къде беше роден Ричард Мълър?
— На Земята. Много добре го знаеш.
— Къде на Земята?
— Някъде в Североамериканския директорат.
— И аз съм оттам — рече Роулинс.
— Да, знам. Мисля, че Мълър е от западната част на континента. Но не съм сигурен. Прекарал съм съвсем малко време на Земята, Нед, не помня географията й. Ако това е важно, бих могъл да накарам от кораба да проверят.
— Може би, но по-късно — рече Роулинс. — Да тръгвам ли вече?
— Чуй ме първо. Твърде заети бяхме със задачата да навлезем в това място и не искам да забравяш, че всичко, сторено досега, бе само предварителна подготовка за пристъпването към истинската ни цел. Ние сме тук заради Мълър, не го забравяй.
— Нима мога да го забравя?
— Бяхме погълнати от въпроса за личното си оцеляване. Това би могло да доведе до изкривяване на перспективата ти: дали самият ти, в личностен план, ще живееш или ще умреш. Онова, с което разполага Ричард Мълър, независимо дали е прокоба или дар Божи, е високата му потенциална стойност и твоята работа е да придобиеш власт над нея, Нед. Съдбата на цели галактики зависи от онова, което ще се случи през следващите няколко дни между теб и Мълър. Ще се променят цели столетия. Според случая животът на милиарди още неродени ще трябва да се промени за добро или за зло.