Мълър методично изпукваше кокалчетата на пръстите си.
— Защо не ми спомена за това по-рано?
— Изобщо не знаех.
— Хайде, де!
— Наистина. Нали разбираш, не очаквахме да те намерим тук. Обясних ти. А сетне пък лекарят ни се сети, че има лечение за болестта ти. Какво има, не ми ли вярваш?
— Имаш такъв ангелски вид — рече Мълър — с невинните си сини очи и златистата си коса. Каква игра играеш, Нед? Защо ми дърдориш всичките тези глупости?
Роулинс се изчерви.
— Не са глупости!
— Не ти вярвам. И не вярвам в това ваше лечение.
— Твоя работа. Но ти ще си губещият, ако…
— Не ме заплашвай!
— Извинявай.
Мълър се залута в лабиринта от мисли. Да напусне Лемнос? Да се отърве от прокобата си? Да държи в обятията си отново жена? Гърди като огън върху кожата му. Устни? Бедра? Да се върне към кариерата си. Отново да поеме към звездите? Да забрави деветте години мъка? Да повярва? Да замине? Да приеме?
— Не — рече внимателно той. — Няма лек за моята болест.
— Продължаваш да упорстваш. Но не можеш да бъдеш сигурен.
— Не пасва на модела. Аз вярвам в съдбата, момко. В компенсаторната трагедия. В смазването на гордостта. Боговете не се занимават с нашите временни трагедии. Те не отменят наказанията си след няколко години — Едип не е получил очите си обратно, нито майка си. Те не са освободили Прометей от скалата му. Те…
— Ти не си актьор в гръцка трагедия — каза му Роулинс. — Това тук е реалният свят. Моделите не винаги са точни. Може боговете да са решили, че си страдал достатъчно. И тъй като се впуснахме в литературна дискусия, да си припомним, че са простили на Орест, нали? Тогава защо девет години да не са достатъчно за теб?
— Наистина ли съществува лечение?
— Лекарят твърди, че има.
— Мисля, че ме лъжеш, момко.
Роулинс извърна поглед.
— Какво ще спечеля, ако те излъжа?
— Не знам.
— Добре, лъжа те — рече рязко Роулинс. — Няма начин да ти се помогне. Дай да говорим за друго. Защо не ми покажеш фонтана, от който блика онзи ликьор?
— Той е в зона C — каза Мълър. — А точно сега не ми се ходи там. Защо ми разказа тази история, щом не е вярна?
— Казах да сменим темата.
— Нека предположим за момент, че наистина е вярна — настоя Мълър. — Че ако се върна на Земята, ще ме излекуват. Искам да разбереш, че това не ме интересува, дори и да е сигурно. Аз видях истинската природа на хората. Те ме изритаха, когато бях паднал. Това не е честно, Нед. Те вонят. Толкова са гадни. Те се гордеят с това, което ми се случи.
— Не е вярно!
— Какво знаеш ти? Бил си само едно дете. Те се отнесоха към мен като към боклук, защото аз им показах какво се крие вътре в тях. Бях огледало за мръсните им души. Защо да се връщам сега при тях? За какво са ми притрябвали? Червеи. Свине. Видях ги какви са всъщност през тези няколко месеца, докато бях на Земята след завръщането си от Бета Хидри IV. Онова, което издаваха очите им, нервните им усмивки, когато се отдръпваха от мен. Да, мистър Мълър. Разбира се, мистър Мълър. Само не приближавайте много, мистър Мълър. Момко, ела тук някоя вечер да ти покажа съзвездията — така, както се виждат от Лемнос. Кръстил съм ги сам. Има Кама — дълга, остра. Тя е готова да се забие в Гърба. Има и Копие. Можеш да видиш Маймуната и Жабата. Те се пресичат. Една и съща звезда е едновременно челото на Маймуната и лявото око на Жабата. Тази звезда е Слънцето, приятелю. Малка, грозна, жълта звезда — с цвят на повърнато. Планетите й са населени с грозни, малки човечета, които са се пръснали като капки урина из цялата Вселена.
— Да ти кажа ли нещо, което може и да те обиди? — попита Роулинс.
— Не можеш да ме обидиш. Но можеш да опиташ.
— Мисля, че възгледите ти са изкривени. Изгубил си представата за реалност след всичките години, прекарани тук.
— Не. Тук прогледнах за пръв път.
— Ти виниш човечеството за това, че е човечно. Не е лесно да се приеме човек като теб. Ако седеше тук, на моето място, а аз — на твоето, щеше да разбереш това. Болезнено е да се стои близо до теб. Болезнено е. Точно сега усещам болка с всеки свой нерв. Ако приближа още, ще ми се доплаче. Не можеш да очакваш хората да се приспособят бързо към подобно нещо. Дори тези, които те обичат, не биха могли да…
— Няма такива.
— Бил си женен.
— Бракът ми бе прекратен.
— Имал си връзки, тогава.
— Никоя не можа да ме понесе, когато се върнах.