— Сега знаем повече за тях — рече Роулинс.
— Първо ми кажи какво иска Бордман от мен.
— Всяко нещо по реда си, така ще е по-лесно — усмихна се Роулинс, може би малко пиян. Облегна се на каменната саксия и протегна крака напред. — Всъщност не знаем чак толкова много за извънгалактичните. Онова, което успяхме да направим, бе да изпратим кораб, да го вкараме в изкривеното пространство-време и да го извадим на няколко хиляди светлинни години разстояние. Или на няколко милиона. Не знам подробностите. Както и да е, това беше кораб-дрон с всевъзможни сензори. Стигна до една от рентгеновите галактики — това е секретна информация, но дочух, че е или Сигнус A, или Скорпион II. Открихме, че планета от галактическата система е населена от съвършена раса с много странни извънземни.
— И какво им е странното?
— Те могат да виждат всичко в целия спектър — рече Роулинс. — Основният им визуален обсег е във високите честоти. Виждат чрез светлината на рентгеновите лъчи. Освен това изглежда могат да използват радиочестотите, за да виждат или поне да получават някакъв вид сензорна информация. Прехващат и почти всички междинни вълнови честоти, макар да не проявяват голям интерес към обхвата между инфрачервеното и ултравиолетовото — онова, което ние наричаме видимия спектър.
— Чакай малко. Говориш за радио-усещания, така ли? Имаш ли представа колко са дълги радиовълните? Ако трябва да получат каквато и да е информация от единична вълна, те ще се нуждаят от очи или каквито и да са там рецептори с гигантски размери. Колко големи са тези същества?
— Могат да лапнат слон на закуска — рече Роулинс.
— Интелигентният живот не приема такива големи форми.
— Защо трябва да има ограничения? Това е гигантска газова планета, цялата е един океан, няма гравитация. Те плуват.
— И някакви свръхкитове са развили технологична култура? — попита Мълър. — Не можеш да ме накараш да повярвам, че…
— Така е — настоя Роулинс. — Както ти казах, това са много, ама много странни извънземни. Те не могат сами да произвеждат каквато и да е апаратура. Но си имат роби.
— Ох! — изпъшка тихо Мълър.
— Ние едва започваме да разбираме това и аз самият нямам много подробни данни, но когато събрах късчетата информации, стигнах до извода, че те изглежда се възползват от по-низши форми на живот, превръщайки ги практически в радиоуправляеми роботи. Използват всичко, което има крайници и е подвижно. Започнали с животни от собствената си планета — малки, делфиноподобни същества, почти разумни. Чрез тях постигнали възможността да пътуват в космоса. Сетне се насочили към съседните планети — от земен тип, и овладели управлението на псевдопримати — някакъв вид прашимпанзета. Търсели същества с пръсти. Сръчността на ръцете е от голямо значение за тях. В момента сферата им на влияние покрива около осемдесет светлинни години и изглежда се разраства в геометрична прогресия.
Мълър поклати глава.
— Това е по-отвратителна измислица от лъжата ти за възможното ми лечение. Виж какво, при радиовълните има ограничения в скоростта на разпространение, нали така? Ако трябва да управляват робите си от осемдесет светлинни години разстояние, ще трябват осемдесет години на който и да е екипаж да стигне до местоназначението си. Всяко потрепване на мускул, най-незначителното движение…
— Те могат да напускат родния си свят — поясни Роулинс.
— Но щом са толкова големи…
— Използвали са робите си да им построят гравитационни басейни. Освен това притежават способността за междузвездно придвижване. Всичките им колонии се управляват от надзиратели, които са в орбита на няколко хиляди километра от тях и плуват в симулирана родна среда. Достатъчен е по един надзирател на планета. Предполагам, че вършат задълженията си на смени.
Мълър затвори за миг очи. Помъчи се да си представи колосалните, невъобразими животни, които се разпростират из цялата си далечна галактика и принуждавайки същества от всякакъв вид да им служат, изковават високотехнологично общество от роби. Самите китове се реят в орбита, за да направляват и координират грандиозното си, невероятно предприятие, без самите те да са в състояние да извършат и най-малкото физическо действие. Чудовищни маси от лъскава розова протоплазма, току-що изскочила от морето, цялата в рецептори, които функционират в двата края на спектъра. Шепнат си един на друг в пулсациите на рентгеновото лъчение. Изпращат заповеди по радиото. Не, помисли си той. Не.
— Е, и? — попита най-сетне Мълър. — Нали са в друга галактика?