— Вече не са. Добраха се до няколко от нашите далечни колонии. Знаеш ли какво правят, когато открият човешки свят? Разполагат в орбита наблюдател, който поема управлението на колонистите. Открили са, че човешките същества се превръщат в забележителни роби, което не е никак учудващо. В момента владеят шест наши планети. Завзеха и седма, но ние убихме надзирателя им. Веднага се погрижиха това да не ни се удава толкова лесно. Просто прехващат нашите ракети, след като се насочат към тях, и ни ги връщат обратно.
— Ако си измисляш всичко това, ще те убия! — рече Мълър.
— Вярно е. Кълна се.
— Кога започна?
— Миналата година.
— И какво ще стане? Нима ще прекосят нашата галактика и ще ни зомбират всички?
— Бордман смята, че имаме една възможност да предотвратим това.
— И каква е тя?
Роулинс пое дъх и продължи:
— Извънземните изглежда не разбират, че сме разумни същества. Нали разбираш — не можем да комуникираме с тях. Те функционират на изцяло невербално равнище, чрез някакъв вид телепатична система. Опитахме всякакви начини да се свържем с тях, бомбардирахме ги със съобщения на всички възможни дължини на вълните, без да получим и най-малкия признак, че са ги приели. Бордман смята, че ако можем да ги убедим, че имаме… да го наречем душа, — те биха ни оставили на мира. Един Господ знае защо мисли така. Предполагам, че е компютърно предсказание. Той има чувството, че извънземните притежават последователна морална система, че желаят да завладеят всички живи същества, които изглеждат полезни, но че няма да докоснат видове, които са от тяхната страна на границата на интелигентност. И че ако можем по някакъв начин да им покажем…
— Те виждат, че имаме градове. Че притежаваме способността да извършваме междузвездни полети. Това не доказва ли интелигентността ни?
— И бобрите строят язове — рече Роулинс. — Но не сключваме договори с бобрите. Не им плащаме репарации, когато пресушаваме блатата им. Просто знаем, че чувствата на бобрите не са от значение.
— Така ли? Или просто сме решили, че бобрите могат да бъдат пожертвани? И какви са тези приказки за граница на интелигентността? Спектърът на интелигентността е непрекъсваем — от протозоите до приматите. Ние, разбира се, сме малко по-умни от шимпанзетата, но дали това е качествена разлика? Нима единствено фактът, че можем да запазим познанието и да го използваме, променя коренно нещата?
— Не искам да влизам във философски спор с теб — рече дрезгаво Роулинс. — Опитвам се да ти обясня какво е положението и как то засяга също и теб.
— Аха. И как ме засяга?
— Бордман смята, че наистина можем да накараме онези радио-зверове да оставят галактиката ни на мира, ако им покажем, че по отношение на разума сме по-близо до тях, отколкото до робите им. Ако можем да им покажем, че имаме емоции, нужди, амбиции, мечти.
Мълър се изплю.
— Няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът ръце, органи, ръст, сетива, чувства, страсти? Ако ни убодеш, не кървим ли?
— Да, нещо подобно…
— И как ще им го съобщим, след като те не притежават вербален език?
— Не се ли досещаш? — попита Роулинс.
— Не, аз… да. Да. О, Господи, да.
— Разполагаме с един човек от всичките ни милиарди, който не се нуждае от думи, за да общува. Той излъчва вътрешните си чувства. Душата си. Не знаем каква честота използва, но те биха могли да разберат.
— Да. Да.
— И така, Бордман искаше да те помоли да извършиш още едно нещо за човечеството. Да отидеш при тези извънземни. Да им дадеш възможност да прехванат твоето излъчване. Да им покажеш какви сме, че сме нещо повече от животни.
— Тогава защо бяха всичките тези приказки, че ще ме отведете на Земята за лечение?
— Трик. Капан. Трябваше някакси да те измъкнем от лабиринта. А след като излезеш, щяхме да можем да ти разкажем историята и да те помолим за помощ.
— Като си признаете, че няма лечение?
— Да.
— И какво ви кара да мислите, че ще си помръдна пръста, за да спася всички човешки светове от гибел?
— Помощта ти би могла и да не бъде доброволна — отвърна Роулинс.
7.
Отприщи се истински порой от чувства: омраза, мъка, страх, ревност, терзания, ожесточение, подигравка, презрение, отвращение, отчаяние, злоба, ярост, буйство, възбуда, тъга, агония, болка, фурор, огън. Роулинс се отдръпна назад като опърлен. Мълър се рееше в дълбините на мъката си. Номер, номер, всичко е номера! Отново искат да го използват. Отново да бъде маша на Бордман. Мълър изригна. Изрече на глас само няколко думи; останалото дойде отвътре, изля се без остатък, сякаш през широко отворени шлюзи — един същински потоп от ярост.