Инструктажът му продължаваше и продължаваше. Още след първата седмица Мълър бе готов да се залови със задачата си, ала не, първо трябваше да му поднесат всички факти от базата данни. Възприемаше информацията с трескаво нетърпение. Някакъв отглас от миналото му „аз“ бе останал и намираше всичко това за забележително, за предизвикателство, което човек си струва да приеме. Щеше да замине. Щеше да служи, както и преди. Щеше да изпълни с чест задължението си.
Най-сетне му съобщиха, че може да отпътува.
От Луната го отведоха с йонна ракета почти на орбитално разстояние от Марс, там го качиха на кораб, използващ изкривеното пространство и време, който щеше да го отведе до самия край на галактиката. Сам. При това си пътуване нямаше да се налага да се грижи за екипаж или да го поставя с присъствието си в бедствено положение. Имаше няколко причини за това, най-важната от които бе, че мисията се смяташе за почти самоубийствена; а след като корабът можеше да извърши пътуването без екипаж, щеше да бъде безразсъдно да се рискува нечий живот — освен неговият, разбира се. Той бе доброволец. Освен това, самият Мълър бе настоял за самотно пътуване.
През петте дни преди отпътуването си не се срещна с Бордман нито веднъж, а с Роулинс не се бе виждал от завръщането им от Лемнос. Мълър не съжаляваше за отсъствието на Бордман, ала понякога му се приискваше да прекара някой и друг час с Роулинс. Това момче бе обещаващо. Зад всичкото му объркване и невинност, мислеше си Мълър, се криеха истинските семена на мъжеството.
От кабината на малкия си лъскав кораб той гледаше как техниците се носят в космоса, готови да прекъснат прехвърлящата връзка. Сетне се завърнаха в собствения си кораб. И тогава чу последното послание на Бордман — специалитета му, вдъхновяващото „Иди и изпълни дълга си към човечеството“ и тъй нататък, и тъй нататък. Мълър благодари любезно за думите му.
Комуникационният канал бе прекъснат. Миг по-късно Мълър навлезе в изкривеното пространство-време.
2.
Извънземните бяха завзели три слънчеви системи в самия край на галактиката, всяка звезда бе с по две заселени, подобни на Земята планети. Корабът на Мълър бе насочен към зеленикаво-златиста звезда, чийто планети бяха колонизирани едва преди четирийсет години. Петата планета, суха и твърда като желязо, принадлежеше на колонизационно дружество от Централна Азия: то се опитваше да установи на няколко места пасторални култури, в които да доминират номадските добродетели. Шестата, в която преобладаваше смесица от климати и природна среда, повече приличаща на земната, бе населена от представители на половин дузина колонизационни дружества, всяко от които бе заело свой континент. Взаимоотношенията между тези групи, често заплетени и деликатни, през последните дванайсет месеца бяха изгубили значение, тъй като и двете планети бяха вече под контрола на извънгалактическите надзиратели.
Мълър излезе от изкривяването на двайсет светлинни секунди разстояние от шестата планета. Корабът му автоматично влезе в орбита за наблюдение и сканиращите уреди започнаха да отчитат информация. На екраните се появи картина от повърхността на планетата; чрез налагане на шаблони Мълър бе в състояние да сравни конфигурацията, която бе имала преди завладяването й от извънземните. Увеличените изображения бяха доста интересни. Предишната картина на селищата се появи на екрана му във виолетово, а скорошното им разширяване — в червено. Мълър забеляза, че на всяка от колониите, без оглед на първоначалния им градоустройствен план, се бяха появили мрежи от пресичащите се под ъгъл улици и виещи се булеварди. Той инстинктивно усети, че тази геометрия му бе чужда. В съзнанието му веднага се появиха ярките спомени от лабиринта: и макар тази геометрия съвсем да не приличаше на онази от лабиринта, те бяха сходни поради отсъствието на видима симетрия. Отхвърли възможността лабиринтът на Лемнос да е бил построен преди много години по нареждане на радиосъществата. Онова, което видя тук, бе сходството на пълното различие. Извънземните строяха по извънземни начини.
В орбита на седем хиляди километра над шестата планета се носеше блестяща капсула, малко по-дълга по едната си ос, отколкото по другата, с маса, равна приблизително на масата на междузвезден транспортен кораб. Мълър откри подобна капсула и в орбита около петата планета.
— Аха, надзирателите.
Не бе в състояние да установи връзка с която и да било от капсулите или с планетите отвъд тях. Всички канали бяха блокирани. Повече от час въртя безуспешно копчетата, без да обръща внимание на раздразнените отговори на корабния мозък, който непрекъснато му повтаряше да изостави тази идея. Най-сетне отстъпи.