Предаде се с радост — на блестящи капчици. Отдаде първата си любов и първото си разочарование, априлския дъжд, треската и болката. Гордостта и надеждата, топлината и студа, сладкото и киселото. Мириса на пот и докосването до плътта, тътена на музиката, музиката на тътена, копринените коси, усукани около пръстите му, линиите, изчертани върху подгизналата почва. Пръхтящите жребци; бляскавите ята от малки рибки; кулите на Ново Чикаго, бардаците на подземния Нови Орлеан. Сняг. Мляко. Вино. Глад. Огън. Болка. Сън. Тъга. Ябълки. Зора. Сълзи. Бах. Цвъртящо масло. Смехът на старци. Слънцето на хоризонта, луната върху морето, светлината от други звезди, парите на ракетното гориво; летни цветя досами хълбока на ледник. Баща. Майка. Иисус. Утрини. Печал. Радост. Отдаде всичко и много, много още и зачака отговор. Но не го получи. Вече бе изцяло опразнен, лежеше по очи, изтощен, кух, и се взираше с невиждащи очи в бездната.
4.
Тръгна си, когато бе в състояние да го стори. Люкът се отвори над капсулата му и тя го издигна до кораба. Скоро след това навлезе в изкривяването. Спа през повечето време. В близост до Антарес прекрати автоматичния полет, пое управлението и поиска промяна в курса. Нямаше нужда да се връща на Земята. Мониторната станция прие искането му, провери дали каналът е свободен и му позволи веднага да поеме към Лемнос. Мълър почти моментално навлезе отново в изкривяването.
Когато излезе от него, недалеч от Лемнос, завари да го очаква друг кораб, вече в орбита. Той не му обърна внимание и продължи по пътя си, но другият кораб настоя за контакт. Мълър прие връзката.
— Тук е Нед Роулинс — рече необичайно тих глас. — Защо промени плана за полета си?
— Има ли значение? Аз си свърших работата.
— Не си подал доклад.
— Тогава докладвам сега. Посетих извънземния. Имахме приятен, приятелски разговор. Сетне той ме пусна да си вървя у дома. И сега съм почти у дома. Не знам какъв ефект ще има посещението ми върху бъдещата човешка история. Край на доклада.
— Какво възнамеряваш да правиш сега?
— Да си ида у дома, както казах. Тук е у дома.
— Лемнос ли?
— Лемнос.
— Дик, нека да дойда на борда. Отпусни ми десет минути — насаме. Моля те, не казвай не.
— Не казвам не — отвърна Мълър.
Скоро след това малко корабче се отдели от другия кораб и изравни скоростта си с неговата. Мълър търпеливо очакваше срещата. Роулинс влезе в кораба му и свали шлема си. Изглеждаше бледен, изморен, сякаш остарял. Съзря в очите му друго изражение. Гледаха се дълго в мълчание. Роулинс пристъпи напред и стисна за поздрав китката на Мълър.
— Мислех си, че никога повече няма да те видя, Дик — започна той. — А исках да ти кажа, че…
Той изведнъж се спря.
— Да? — попита Мълър.
— Не го усещам — рече Роулинс. — Не го усещам!
— Кое?
— Теб. Полето ти. Виж, аз съм съвсем близо до теб. Не усещам нищичко. Цялото онова гадене, болката, отчаянието… то не достига до мен!
— Извънземният го изпи всичкото — рече спокойно Мълър. — Не съм учуден. Душата ми напусна тялото. И не се завърна цялата.
— За какво говориш?
— Усетих го как изсмуква всичко, което е в мен. Знаех, че ще ме промени. Не нарочно. Това бе просто една случайна промяна. Страничен продукт.
— Тогава ти си го знаел — смая се Роулинс, — още преди да дойда на борда.
— Ти обаче го потвърди.
— И въпреки това искаш да се върнеш в лабиринта. Защо?
— Тук е домът ми.
— Земята е твоят дом, Дик. Няма причина да не се завърнеш. Ти си излекуван.
— Да — рече Мълър. — Щастлив край на моята тъжна история. Отново съм годен да се спогаждам с човечеството. Това е наградата ми загдето благородно рискувах живота си за втори път сред извънземните. Каква чиста изработка! Ала дали човечеството е годно да се спогажда с мен?
— Не отивай там, Дик. Сега мислиш неразумно. Чарлз ме изпрати да те взема. Той е ужасно горд с теб. Всички се гордеем. Ще бъде голяма грешка да се затвориш пак в лабиринта.
— Върни се на кораба си, Нед — рече Мълър.
— Ако отидеш в лабиринта, ще дойда и аз.
— Ще те убия, ако го сториш. Искам да ме оставите на мира, Нед, не го ли разбираш? Свърших си работата. Последната си работа. А сега се оттеглям, пречистен от кошмарите си. — Мълър се насили да се усмихне. — Не идвай след мен, Нед. Аз ти се доверих, а ти щеше да ме предадеш. Всичко останало е случайно. А сега напусни кораба ми. Мисля, че си казахме всичко, което трябваше да си кажем, освен довиждане.
— Дик…
— Сбогом, Нед. Поздрави от мен Чарлз. И никого другиго.