— Би могъл поне да носиш пистолет — каза жена му. — Нищо чудно някой ден, докато философстваш пред поредния си почитател — таен пратеник на нацистите — да те застрелят. Отдавна съм го предсказала.
— Решат ли веднъж да го сторят — отвърна Хауторн — нищо няма да ги спре — нито телената ограда, нито дебелите стени на Високия замък.
„Значи си фаталист — помисли си Джулиана. — Примирил си се с присъдата. Уверен си, че рано или късно това ще се случи, както си уверен в света, който описваш в книгата.“
— Оракулът ли написа „Скакалците“? — попита внезапно тя.
— Искате ли да узнаете истината?
— Не само че искам, но я заслужавам — след всичко което направих. Не е ли така?
— Оракулът, — заговори Абендсън — спеше дълбоко през цялото време, докато писах книгата. Настанил се бе в един ъгъл на кабинета и тихичко похъркваше. — по нищо не личеше че се шегува. Лицето му остана все така сериозно.
— Кажи й — настоя Керълайн. — Тя е права — заслужава да знае истината. След всичко, което е направила за теб — жената се обърна към Джулиана. — Щом той не иска, аз ще ви кажа истината, мисис Франк. За всяко решение в книгата Хаут се обръщаше към Оракула. А те бяха хиляди. Избор на исторически период. Тема на произведението. Действащи лица. Сюжет. Необходими му бяха години. Хаут дори го пита дали романът ще има успех. И Оракулът му каза, че това ще е първата голяма книга в кариерата му. Но вие вече го знаете. Сигурно също сте го научили от Оракула.
— Чудя се, защо му е било необходимо на Оракула да пише роман? — рече Джулиана. — Питали ли сте го някога за това? И защо в книгата Германия и Япония губят войната? Може би Оракулът е избрал именно този начин за да ни каже нещо?
Хауторн и Келърайн я гледаха без да отвърнат.
— Честно казано — отвърна след кратка пауза Хауторн — не бих искал да го питам точно това. Защото ако му задам подобен въпрос, това значи да му прехвърля и моя дял от печалбата, нали така? В края на краищата, от мен се искаше само да я напиша на машина.
— Щом ти не желаеш — каза Керълйн — ще го попитам аз.
— Въпросът не е твой — рече Хауторн. — Неин е. Нека тя попита — той се обърна към Джулиана. — Знаете ли, имате необичаен ум.
— Ще ми услужите ли с вашето копие? Моето остана в колата. Но ако не желаете, ще отида да го взема.
Без да отговори, Хауторн се обърна и пое към вратата. Керълайн и Джулиана го последваха, но се спряха на прага на кабинета. Само след миг Хауторн се появи с двете подвързани в черна кожа томчета на „И Цзин“.
— Не умея да използвам гадателни пръчици — каза Джулиана. — Все не мога да разбера как се прави — тя приседна на масичката в ъгъла. — Ще ми услужите ли с нещо за писане?
Дадоха й лист и молив. Останалите гости се събраха в плътен кръг около нея.
— Можете да произнесете въпроса на глас — предложи Абендсън. — От никого нямам тайни.
— Оракуле, — каза с ясен глас Джулиана — защо написа „И скакалци земята покриха“? Какво искаш да ни кажеш с нея?
— Имате невероятната склонност да задавате объркващи въпроси — отбеляза Абендсън. Той остави на масата три китайски медни монети. — Вземете ги. Аз също не мога за използвам пръчици.
Джулиана започна да хвърля монетите. Чувстваше се съвършенно спокойна. Хауторн записваше линиите. След шестото хвърляне той погледна листа и каза:
— Отгоре е слънцето. Отдолу туи — „проникновеност“. В средата е празно.
— Знаете ли коя хексаграма е тази? — попита Джулиана.
— Да — кимна Хауторн.
— И аз знам — дори не е необходимо да поглеждам схемата. Това е Чжун фу — „Вътрешна истина“. Знам също какво означава.
Хауторн я погледна, в очите му блеснаха гневни пламъчета.
— Означава, че всичко в книгата е истина.
— Да — кимна тя.
— И че Германия и Япония наистина са загубили войната.
— Да.
Без да каже нищо повече Хауторн затвори подвързаното в кожа томче и бавно се изправи.
— Дори и вие се страхувате да повярвате. — рече Джулиана.
Той стоеше замислен, с поглед обърнат някъде навътре. И после, след няколко минути мълчание, очите му изведнъж се проясниха отново.
— Не мога да повярвам — каза Абендсън.
— Трябва да вярвате — отвърна Джулиана.
Той поклати глава.
— Не можете ли? Но защо?
— Искате ли автограф на вашето копие от „Скакалците“? — Хауторн се изправи.
Джулиана също се изправи.
— Мисля, че най-добре ще е да си вървя — каза тя. — Благодаря ви за всичко. Съжалявам, че ви развалих вечерта. Много мило, че ми позволихте да дойда — тя се отправи към съседната стая за да си вземе палтото. Докато го обличаше, зад нея се появи Хауторн.