— Всички трябва да вярваме в нещо — рече мистър Тагоми. — Не ни е дадено да знаем всички отговори. Нито да гледаме в бъдещето без чужда помощ.
Мистър Бейнс кимна.
— Може би жена ми ще ви предложи нещо подходящо за главата — рече Тагоми, като видя че си сваля очилата и разтърква чело. — Пренапрегнали сте очните мускули. Извинете ме — той стана и излезе от стаята.
„Единственото, което искам е да поспя — мислеше си Бейнс. — Само една нощ. Или може би не ми е по силите работата, с която се захванах? Не е ли твърде рано да се огъвам пред трудностите?“
Когато мистър Тагоми влезе в стаята с чаша вода и някаква таблетка в ръка, Бейнс му каза:
— Наистина е време да ви кажа лека нощ и да се върна в хотела. Но преди това бих искал да ви задам един въпрос. А срещата можем да продължим и утре. Уведомен ли сте, че към нашите разговори ще се присъедини и трета страна?
За миг на лицето на Тагоми се изписа изненада, но той успя да се овладее и да си придаде предишното невъзмутимо изражение.
— Нищо подобно не бе ми съобщавано. За мен естествено това е интересно.
— От японските острови.
— Ах — възкликна мистър Тагоми. Но този път изненадата бе умело прикрита.
— Възрастен, пенсиониран бизнесмен — продължи мистър Бейнс. — Който пристига с кораб. Тръгнал е преди близо две седмици. Има предубеждение против пътуването със самолет.
— Предразсъдъците на старите чудаци — коментира мистър Тагоми.
— Той е добре ориентиран в пазара на японските острови. Ще може да ни даде необходимата информация. Идва тук и за да си почине. Не смятам че е чак толкова важно. Но все пак ще помогне в бъдещите ни разговори.
— Да — съгласи се Тагоми — с негова помощ бихме могли да избегнем евентуалните грешки в пазарната политика — особено на японските острови. Не съм бил у дома близо две години.
— Ще ми дадете ли таблетката?
Мистър Тагоми го погледна изненадано, после сведе поглед и осъзна, че все още държи чашата с вода и малкото хапче.
— Извинете ме. Доста е силно. Нарича се „Заракаин“. Произведено е от една фармакоцефтична фирма в област Китай — той протегна ръка и добави: — Няма опастност от привикване.
— Този възрастен човек — продължи Бейнс, докато се готвеше да глътне таблетката — вероятно ще се свърже направо с вас чрез Търговската мисия. Ще ви напиша името му, за да може вашите хора направо да го свържат с нас. Не съм се срещал лично с него, но доколкото ми е известно малко недочува и си пада ексцентрик. Надявам се… че с него ще бъдат вежливи — изглежда Тагоми разбираше какво има предвид. — Много обича рододендрони. Достатъчно е да подсигурите някой, с когото да си поговори за тях, докато уреждаме срещата.
Той погълна таблетката, извади писалка и се наведе над бележника.
— Мистър Шиндзиро Ятабе — прочете Тагоми веднага щом получи бележката. След това я прибра грижливо в портфейла си.
— Една деликатна подбобност за стареца. Той е почти на осемдесет. Някои от идеите, които се е опитал да реализира в последните години на неговата кариера не са били особено удачни. Разбирате ли ме?
— Той не е в изгодно материално положение — кимна мистър Тагоми. — и разчита само на пенсията.
— Точно така. А тази пенсия е болезнено малка. Ето защо му се налага да си изкарва по нещо отгоре с каквото може.
— В нарушение на някои досадни разпоредби — продължи мистър Тагоми. — Правителството — с неговите остаряли, бюрократични разбирания. Сега вече схващам ситуацията. Старецът получава стипендия за консулантските услуги при нас и не я декларира в Пенсионния отдел. Затова не бива да разкриваме неговата визита. Те знаят, че идва тук на почивка.
— Колко сте прозорлив — похвали го мистър Бейнс.
— Имали сме и друг път подобни случаи — отвърна Тагоми. — В нашето общество проблемът със застаряващите хора все още не е решен, макар те да стават все повече, като последствие от усъвършенстването на медицината. От Китай се учим на уважение къв възрастните. Германците обаче, намират нашето традиционно неглежиране към старите за добродетел. Доколкото ми е известно те нерядко премахват своите старци.
— Германците — поклати глава Бейнс и потърка чело. Дали най-сетне таблетката не беше подействала? Чувстваше се леко унесен.
— Като човек от Скандинавия, вие без съмнение често сте контактували с Festung Europa. Например, известно ми е, че сте се прехвърлили на совалката в Темпелхолф. Вярно ли е, че наистина се отнасят с безразличие и дори отвращение към своите старци? Вие сте неутрален. Какво ще кажете по този въпрос?