— Разбирам — промърмори мистър Бейнс. — Е, желая му успех.
„Не само той има проблеми с шведския — помисли си той. — Мили Боже — япончето сигурно ще поиска да разговаряме на шведски на връщане към хотела!“ Език, който мистър Бейнс разбираше доста трудно. Всъщност само най-обикновени и често срещани изрази, но не и заучени фрази от фонографски запис.
„Нищо няма да изкопчи от мен — твърдо реши той. — Макар че сигурно ще продължи да се опитва. Изпуска ли се такъв случай, аз вероятно съм първият шведски турист, когото среща.“ Мистър Бейнс въздъхна мислено. Какво изпитание ще е това и за двамата.
6
Докато пазаруваше в ранната утрин, мисис Джулиана Фринк се наслаждаваше на ярките, но студени лъчи на слънцето. Тя пристъпваше без да бърза по тротоара, стиснала във всяка ръка по една пълна чанта и от време на време се спираше пред витрините на магазините.
„Дали да не надникна в дрогерията?“ — помисли си тя и влезе вътре. Часовете й по джудо започваха едва следобед, дотогава имаше толкова много свободно време. Джулиана седна до ниската масичка, остави чантите на пода и се зае да разглежда списанията.
Докато прелистваше новия брой на „Лайф“ се натъкна на голяма статия със заглавие — „Телевизията в Европа — поглед в бъдещето“. Отдолу имаше снимка на немско семейство, настанило се в хола пред телевизора. „Берлин вече разполага с ежедневна четиричасова телевизионна програма — се говореше в статията. — Не е далеч денят, в който телевизионни станции ще има във всички големи градове на Европа. Очаква се в началото на седемдесетте години подобна станция да бъде построена и в Ню Йорк.“ На друга снимка електронни инженери от Райха помагаха на американски специалисти в разработването на нюйоркската телепредавателна станция. Не беше проблем да се различат германците. Имаха гладко избръснати, уверени, енергични лица. Американците от своя страна, не се отличаваха с нищо особено. Най-обикновени хора.
Един от немските специалисти сочеше нещо с ръка, а американците следяха напрегнато онова, което им показваше. „Сигурно дори зрението им е по-добро от нашето — стигна до извода Джулиана след като разгледа внимателно снимката. — И как иначе — нали са на наукосъобразна диета вече близо двадесет години. Толкова често ни повтарят, че умеят да виждат онова, което всички останали не могат. Навярно ядат много витамин А.
Интересно какво ли ще е да си седиш в хола, а пред погледа ти на мъничкия син екран да се редят картини от целия свят? Щом тези нацисти могат без проблем да отлетят за Марс и обратно, защо да не могат да ни построят и на нас такава станция? Аз например най-много бих се радвала на комедийните представления — Боб Хоуп или Дюран. Хиляди пъти по-интересно, отколкото да летиш до Марс.
Впрочем, защо им трябва на немците телевизия и комедийни програми, след като нямат никакво чувство за хумор? — Джулиана остави списанието и се изправи. — Вероятно затова премахнаха цялата разлекателна индустрия и избиха всички велики комедианти от преди войната. Защото били евреи. Чудя се как още не са сложили ръка на Боб Хоуп? Спаси го това, че на време се измъкна в Канада. Там казват животът бил малко по-свободен. Ама и този Хоуп си го бива! Страхотен е! Каква беше последната му шега? Онази, в която Гьоринг си купува Рим, нарежда да го преместят в околностите на вилата му, а след това възражда ранното християнство за да има с какво да се хранят любимите му лъвове…“
— Желаете ли да купите списанието, мис? — обърна се към нея съсухреният продавач на магазина, като я разглеждаше неодобрително.
Джулиана наведе глава виновен вид и се насочи към вратата.
„Може би Гьоринг ще е новият фюрер, когато Борман умре — мислеше си тя, докато крачеше покрай лъскавите витрини. — Изглежда толкова различен от останалите. Отдавна щеше да застане начело на Райха, ако не прекарваше толкова много време в прословутата си вила в Алпите. Борман успя да се промъкне на поста само благодарение на това, че беше най-близо до Хитлер, когато старецът започна да сдава багажа. Гьоринг е единственият човек, който заслужава да смени Хитлер дори само заради това, че по време на войната неговото храбаро Луфтвафе унищожи английските радарни станции, а след това направи на пух и прах кралските ВВС. Ако не беше настоявал докрай тогава, Хитлер щеше да хвърли в целия въздушен флот в безсмислена бомбардировка на Лондон, както постъпи преди това с Ротердам.
Но най-вероятният претендент за поста все пак си остава не друг, а Гьобелс. Така поне смятат всички. Важното е да не допуснат да попадне в ръцете на този ужасен Хайдрих. Той ще ни избие всички. Наистина е луд.