Тъкмо когато вадеше медала от кутията Джо се появи на вратата на банята. Тя изведнъж осъзна че я гледа и подскочи от изненада. Но Джо не изглеждаше разгневен.
— Само го разглеждам — Никога не съм виждала подобен. Самият Ромел ли ти го връчи?
— Генерал Байерлейн. Ромел вече го бяха прехвърлили в Англия — гласът му беше спокоен. Но докато говореше Джо машинално сви пръсти и ги прокара през косата си като я ровичкаше. Това изглежда се бе превърнало в нервен тик.
— Ще ми разкажеш ли? — попита го Джулиана, като видя че се връща отново в банята за да приключи с бръсненето.
Докато се бръснеше и след това, докато взимаше горещ душ Джо Синандела накратко й разказа за войната. Нищо от чутото не отговаряше на собствените й представи. Когато двамата му по-големи братя заминали да участват в етиопската кампания, Джо — едва тринадесет годишен — постъпил в една фашистка организация в Милано, родния му град. По-късно братята били зачислени в знаменитата противотанкова артилерийска батарея, под командването на майор Рикардо Парди и когато избухнала Втората световна война, Джо най-сетне успял да се присъедини към тях. Командващ армията бил Грациани. Въоръжението, особено танковете им били в окаяно състояние. Англичаните ги гърмяли като асфалтови панички. По време на битка не веднъж се налагало да подпират люковете на танковете с пясъчни чувалчета за да не се отворят. Майор Парди обаче бил човек на реда, в батареята всичко лъщяло. Именно неговата батарея спряла отчаяната танкова контраатака на генерал Уейвъл през 43-та.
— Братята ти живи ли са още? — попита го Джулиана.
И двамата братя загинали през 44-та. Удушени с тел от британски командоси от Отряда за диверсии в дълбоката пустиня, които оперирали в техния тил и станали особено фанатични в последната фаза на войната, когато вече било ясно, че съюзниците ще загубят.
— Какво е отношението ти към англичаните сега?
— Бих искал да постъпят с Англия така, както постъпиха с Африка — отвърна с равен глас Джо.
— Но от тогава са минали… осемнадесет години — отвърна Джулиана. — Знам, че англичаните са вършели ужасни неща през войната. И все пак…
— Хората често говорят за това как нацистите са постъпили с евреите — рече Джо. — Но британците са много по-лоши. При битката за Лондон… — той замълча за миг. — …тези огнехвъргачки, които англичаните използваха, с фосфор и нефт… видях как изглеждат труповете на германските войници след това. Лодките бяха изгорени до основи. Няколко нефтопровода се отваряха под водата — морето изглеждаше обхванато от пламъци. Ами масираните атаки на британски бомбардировачи срещу беззащитните градове, в края на войната, когато Чърчил все още се надяваше че ще успее да спре победното настъпление на германците. Да беше видяла какво бе останало от Хамбург и Есен…
— Хайде да не говорим за това — прекъсна го Джулиана. Тя се върна в кухнята и се зае да приготвя бекон с яйца. — Ще ти направя закуска — рече тя докато въртеше настройката на портативното радио — подарък от Франк за един рожден ден — в търсене на някоя лека музика.
— Ела да ти покажа нещо — повика я Джо. Приседнал на леглото той бе разтворил малката чанта до себе си и държеше в ръка захабена от честа употреба книга. Усмихна й се като влезе. — Погледни. Знаеш ли какво се казва тук? Този човек… — той посочи книгата. — Много е забавно. Седни — Джо протегна ръка и я притегли до себе си. — Искам да ти прочета нещо. Да предположим за миг, че те бяха спечелили. Как ще изглежда всичко тогава? Не е необходимо да си напрягаме мозъците, този човек го е сторил вместо нас — Джо разтвори книгата и бавно запрелиства страниците. — Британската империя ще управлява цяла Европа. Средиземно море също ще е под неин контрол. Италия и Германия са само жалки провинции. От Париж та чак до Волга — бобита, кралицата и онези смешни малки войничета с високи кожени калпаци.
— Толкова лошо ли би било това? — попита с тих глас Джулиана.
— Чела ли си тази книга?
— Не — призна тя като надзърна да види корицата. Но доста бе чувала за нея, изглежда почти всички наоколо я бяха прочели. — Но Франк и аз… това е бившият ми съпруг… често сме си говорили какво ли би станало ако съюзниците бяха спечелили войната.
Джо изглежда не я чуваше, той беше вперил замислен поглед в книгата. Името й беше „И скакалци земята покриха“.
— Знаеш ли как става така, че Англия побеждава?
Тя поклати глава, чувствайки нарастващото напрежение в мъжа до нея. Брадичката му бе започнала едва доловимо да трепери, той облиза устни и отново заби пръсти в косата си… и когато продължи, гласът му беше пресипнал.