— Страхуваш се от мъжете? Вярно ли е?
— Не знам.
— Още снощи го разбрах. Само защото аз — той замълча за миг. — Защото си направих труда да обърна внимание на желанията ти.
— Защото си спал с много момичета — рече Джулиана. — Това искаше да кажеш.
— Сигурен съм, че съм прав. Чуй ме, Джулиана, никога не ще ти причиня болка. Кълна се в майка си — давам ти честна дума. Ще бъда много внимателен — ще ти дам всичко, кавото поискаш. С мен ще се чувстваш по-спокойна, по-уверена. Досега просто на си имала късмет.
Тя кимна, поуспокоено. Но все още се чувстваше малко тъжна, макар да не знаеше защо.
Преди началото на работния си ден, мистър Нобуске Тагоме отдели няколко минути за да се усамоти. Той седна в офиса си, в сградата на „Нипон таймз“ и се отдаде на съзерцание.
Преди да излезе тази сутрин от къщи, мистър Тагоми се запозна подробно с доклада на Ито, относно Бейнс. За младият студент нямаше никакво съмнение — мистър Бейнс не беше швед. Най-вероятно мистър Бейнс беше от немска националност.
Впрочем, нито в Търговската мисия, нито в Токока — японската тайна полиция — не хранеха илюзии относно способностите на Ито по немски език. „Този глупак може и да е развалил всичко — мислеше си Тагоми. — Това ми прилича на необмислен ентусиазъм примесен с романтични помисли. Забравил е, че основното правило в шпионажа е винаги да си отваряш очите на четири.“
Както и да е, до началото на разговорът с мистър Бейнс и възрастният господин от японските остави остава съвсем, независимо от каква националност е споменатият мистър Бейнс. Що се отнася до мнението на мистър Тагоми — той определено харесваше този човек. „Без съмнение — реши той, — умението да се харесваш е жизнено необходимо за всеки човек във висшите кръгове — като самия него, например. Приятният човек се познава от пръв поглед. Интуиция. Извън всякакви церемонии и натруфени обръщения. Сграбчва те право за сърцето.
Сърцето, затворено между двете ин линии на черната страст. Притиснато понякога, но въпреки това, дори тогава в средата му мъждука светлината на ян. Харесвам го — повтори мистър Тагоми. — Герамнец, или швед — няма значение. Надявам се «Заракаинът» да е помогнал срещу главобола му. Да не забравя да го попитам още щом се срещнем.“
— Край на дискусиите — той разтърси глава. — Сега е мигът за Вътрешната истина. Мигът на Прозрението.
От миниатюрния говорител се разнесе гласът на мистър Рамзи:
— Сър, току що получихме важни новини от прес-отдела. Райхканцлерът Мартин Борман е починал. — мистър Рамзи млъкна. Настъпи тишина.
„Налага се да отменя днешната среща, — помисли си мистър Тагоми. Той стана от бюрото и направи няколко бързи крачки из офиса. — Да видим какво следва. Бърза съболезнователна телеграма до Райхконсула. Дълбоко съм опечален и т.н. Всички японци застават редом с немския народ в този тъжен миг. След това? Трябва да съм готов за нареждания от Токио съобразно новата обстановка.“
Той натисна бутона на интеркома и каза:
— Мистър Рамзи, бъдете добър да осигурите непрекъсната връзка с Токио. Кажете на момичетата от свързочния отдел, нека бъдат нащрек. Не бива да пропускаме нито едно важно съобщение.
— Да, сър — кимна Рамзи.
— Ще бъда в офиса си. Осуетете всички надлежащи дела. Дайте гръб на всеки и всички клиенти, чийто бизнес не е неотложен.
— Сър?
— Ръцете ми трябва да са свободни в случай, че се наложи внезапна активност.
— Да, сър.
Половин час по-късно пристигна първото съобщение, изпратено от най-висшия чиновник на Имперското правителство по Западния бряг — почитаемият барон Л. Б. Каелемакуле, японският посланик в Тихоокеанските Съединени Щати. Външното министерство свикваше извънредна сесия в сградата на посолството на улица „Сатър“ и всяка една от Търговските мисии трябваше да изпрати свой официален представител от възможно най-висок ранг. В случая това означаваше самият мистър Тагоми.
Нямаше време дори да се преоблече. Мистър Тагоми се отправи с бърза крачка към експресния асансьор, спусна се на партера и само след миг пътуваше със своята служебна кола, черен „Кадилак“ модел 1940, управляван от униформен китайски шофьор.
Пред сградата на посолството вече бяха паркирали над десет автомобила на други важни особи. Познати, смътно познати и съвсем непознати висши сановници и местни величия бързаха към входа. Шофьорът отвори вратата и мистър Тагоми се измъкна с подобаващо достойноство, като притискаше към себе си куфарчето — празно, защото не се налагаше да носи никакви важни документи, но необходимо — за да не прилича на незначителен зрител. Той забърза нагоре по стълбите с осанката на човек, който играе жизнено важна роля в настоящите събития, макар в действителност да нямаше и най-малка представа за целта на срещата.