„То е нещо неразривно свързано с нас. Със света. То се излива ежедневно върху ни, просмуква се в телата ни, в нашите умове, сърца, в паважа под краката ни.
Защо?
Ние сме като слепи къртици. Лазим дълбоко под земята, разчитайки единствено на носовете си. Нищо не знаем. Единствен аз го чувствам… но няма къде да отида. И продължавам гонен от страха. Продължавам да бягам.
Колко жалко.
Присмивайте ми се — мислеше си той докато крачеше към колата под любопитните погледи на шофьорите. — Забравих си куфарчето — сети се изведнъж Тагоми. — Остана до креслото.“
Всички погледи бяха вперени в него, докато кимаше на шофьора. Вратата беше отворена мигновено, Тагоми се провря на седалката.
„Да ме закара в болницата — помисли си той. — Не, по-добре в офиса.“
— „Нипон таймз“ — каза на глас мистър Тагоми. — Карай бавно. — Той загледа града, колите, магазините, високите, модерни сгради. Хората. Мъже и жени, всеки бързащ по работа.
Веднага щом пристигна в офиса, Тагоми поръча на мистър Рамзи да се свърже с една от останалите Търговси мисии, отговаряща за рудодобива и да уговори среща с техния официален представител в посолството след като приключи сесията.
Телефонът иззвъня в ранния следобед.
— Предполагам видяхте, че се почувствах зле по време на срещата — обясни на своя колега мистър Тагоми. — Уверен съм, че прибързаното ми напускане не е останало незабелязано от останалите.
— Нищо не съм видял — отвърна представителят на мисията по рудодобив. — Едва когато приключи срещата забелязах че ви няма и се зачудих какво ли е станало с вас.
— Колко сте тактичен — отвърна с хладен глас мистър Тагоми.
— Ни най-малко. Сигурен съм, че и останалите са били погълнати от лекцията на чиновника от Външното министерство, за да обърнат внимание на подобна дреболия. Що се отнася до онова, което сте пропуснали — изслушахте ли онази част, в която ставаше дума за перспективите на отделните претенденти в предстоящата борба?
— Слушах до там, където стана дума за доктор Зайс-Инкварт.
— След това говорителят се спря на икономическата ситуация в страната. По мнение на нашето правителство, опитите на Германия да пороби цялата популация на Източна Европа и Северна Азия — плюс изтребването на интелектуалците, буржуазните елементи и патриотичната младеж по места — ще доведе до икономическа катастрофа. До този момент само изключителните постижения на немската наука и индустрия спасяват страната от крах. Магията на оръжието, както се казва.
— Да — съгласи се мистър Тагоми, докато си наливаше в чашата горещ чай. — Също както по в първите трудни години на войната, когато се крепяха единствено на техните вълшебни бомби ФАУ-едно и ФАУ-две и техните реактивни самолети.
— Прочутата немска техническа мисъл — съгласи се неговият събеседник. — Основното, което все още им помага да се държат е опитът им в приложението на атомна енергия. Както и успехите им в пилотираните полети до Марс и Венера. Тук обаче, беше подчертано, че независимо от огромното значение на подобно постижение а човешкия прогрес, само по себе си до момента то няма икономически ефект.
— Но въпреки това германците не се отказват — каза мистър Тагоми.
— По този въпрос нашите прогнози са доста песимистични. Според лектора, повечето високопоставени нацисти не си дават ясна и откровена преценка за икономическото състояние на страната. С подобно поведение, те дават допълнителен тласък на тенденциите към засилване на финансовия авантюризъм, намаляване на възможността за прогнозиране и като последствие всичко това ще доведе до обща дестабилизация. В началото бе периода на маниакален ентусиазъм, след това периода на страха, после — на отчаяните Партийни решения. С други думи, лекторът смята, че тази тенденция неминуемо ще изведе на върха най-безотговорните и безжалостни групировки.
Мистър Тагоми кимна.
— Следователно, логично е да се предположи, че от възможните избори ще бъде направен най-лошият. В предстоящата битка най-вероятно ще загубят трезвите и изпълнени с чувство за отговорност елементи.
— И кои според него са най-лошите? — попита мистър Тагоми.
— Р. Хайдрих. Доктор Зайс-Инкварт. Х. Гьоринг. Такова е мнението на Имперското правителство.
— А най-добрите?
— Вероятно Б.фон Ширах и доктор Гьобелс. По този въпрос той не беше многословен.
— Нещо друго?
— Каза ни, че в този момент повече от всякога трябва да вярваме в нашият Император и в правителството. Че трябва да гледаме уверено на взиманите от тях решения.