— Имаше ли минута мълчание?
— Да.
Мистър Тагоми поблагодари на своя събеседник и затвори.
Докато бавно отпиваше от чая интеркомът иззвъня. Разнесе се гласът на мис Ифрайкиан:
— Сър, нали искахте да изпратите послание до германския консул — пауза. — Желаете ли да ми го издиктувате сега?
„Точно така — помисли си Тагоми. — Съвсем бях забравил.“
— Заповядайте в кабинета ми — рече той.
Не след дълго секретарката влезе и му се усмихна.
— По-добре ли се чувствате вече, сър? — попита го тя.
— Да. Направих си инжекция с витамини — той се съсредоточи. — Бихте ли ми припомнили? Как се казваше немският консул?
— С удоволствие, сър. Името му е фрайхер Хюго Райс.
— Майн хер, — започна диктовката мистър Тагоми. — Току що научих потресаващата новина, за кончината на вашия многоуважаван лидер, хер Мартин Борман. Очите ми се изпълват със сълзи докато пиша тези редове. Когато си припомня смелите дела, извършени от хер Борман в името на спасението на германския народ от неговите врагове както в страната, така и навън, безпрекословно-строгите мерки срещу кръшкачите и предателите, готови да застанат на пътя на човечеството към космоса, където сега синеоките и русокоси норди изпълняват вековната мечта… — той млъкна. Краят не се виждаше никакъв. Мис Ифрайкиан спря диктофона и зачака.
— Това са велики времена — рече най-сетне той.
— Да го запиша ли, сър? И това ли ще е към посланието? — тя го гледаше с неувереност.
— Говорех на вас — отвърна мистър Тагоми.
Тя се усмихна.
— Възпроизведете моите излияния отначало — каза мистър Тагоми.
Диктофонът тихичко забръмча. След това в стаята се разнесе неговият глас, изтънял, с металически отенък: „…извършени от хер Борман в името на спасението…“ — той изслуша записа до самият край, където гласът му се изгуби в нещо като предсмъртния вик на смачкано насекомо. „Какво безсмислени дрънканици — помисли си Тагоми.“
— Готов съм със заключението — каза той, веднага щом диктофонът спря да се върти. — Твърдо решени да дадат всичко на което са способни, и да се пожертват за да получат свое място в историята, откъдето никой не ще ги измести, независимо от онова, което предстои да се случи — той направи пауза. — Всички ние сме насекоми — рече мистър Тагоми на мис Ифрайкиан. — Пъплещи напред, към нещо ужасно или божествено. Не сте ли съгласна? — Тагоми се поклони. Мис Ифрайкиан, приседнала до диктофона се поклони на свой ред.
— Изпратете това — рече й той. — Подпис и т.н.т. Ако желаете, може да преработите текста за да се получи някакъв смисъл — докато секретарката се изправяше Тагоми добави. — Или да няма никакъв смисъл. Което от двете предпочитате.
На излизане тя го погледна с любопитство.
След като секретарката излезе, Тагоми се зае с обичайните проблеми за деня. Но почти веднага по интеркома се обади мистър Рамзи.
— Сър, търси ви мистър Бейнс.
„Добре, — помисли си Тагоми. — Сега вече можем да започнем важния разговор.“
— Прехвърлете го — рече той и вдигна слушалката.
— Мистър Тагоми — разнесе се гласът на Бейнс.
— Добър ден. Във връзка с новината за смъртта на канцлера Борман, тази сутрин се наложи неочаквано да напусна офиса. Но сега…
— Мистър Ятабе свърза ли се с вас?
— Все още не — рече Тагоми.
— Предупредихте ли своите хора? — гласът на Бейнс звучеше развълнувано.
— Да. Ще го доведат веднага щом се появи — той си отбеляза наум да предупреди мистър Рамзи веднага щом приключи разтоворът. Съвсем бе забравил. Значи ли това, че разговорите няма да започнат докато не се появи старият джентълмен? Тагоми беше изненадан. — Сър, — заговори той. — Нетърпелив съм да започнем. Готов ли сте да ни демонстрирате вашите шприцформи? Макар днешният ден да започна с объркване…
— Има промяна — прекъсна го мистър Бейнс. — Ще трябва да почакаме мистър Ятабе. Сигурен ли сте, че още не е пристигнал? Искам да ми дадете думата си, че ще ме уведомите за неговата поява веднага щом ви се обади. Много разчитам на това — гласът на Бейнс беше напрегнат, нервен.
— Давам ви моята дума — сега и той почувства вълнение. Смъртта на Борман — сигурно това е причина за промяната. — А междувременно, бих се радвал да ми правите компания за обяд. Все още не съм имал възможността да обядвам днес — той си пое дъх и продължи. — Макар да отлагаме за по-късно подробностите, бихме могли да обсъдим нещата като цяло и по-специално…
— Не — отсече мистър Бейнс.
„Не?“ — учуди се Тагоми.
— Сър, — заговори той. — Днес не се чувствам добре. Имах неприятен инцидент, надявах се, че ще мога да си поговоря с вас.