— Съжалявам — отвърна мистър Бейнс. — Ще ви се обадя по-късно — телефонът щракна. Връзката беше прекъсната.
„Обидил съм го с нещо — помисли си Тагоми. — Сигурно се е досетил, че пропуснах да предупредя хората си за пристигането на стария джентълмен. Но това е дребна работа.“
Той натисна бутона на интеркома и каза:
— Мистър Рамзи, моля елате в кабинета.
Веднага ще го поправя — мислеше си той. — Но тук има още нещо. Може би смъртта на Борман го е потресла. Дреболия — но въпреки това показателна за моето глупаво и безотговорно отношение. — Мистър Тагоми се почувства виновен. — Днес не е добър ден. Трябваше да се консултирам с Оракула, за да науча какъв е Моментът. Отишъл съм твърде далеч от Дао, в това няма съмнение.
Коя ли от шестдесет и четирите хексаграми ще ми се падне? — зачуди се той. Тагоми отвори чекмеджето, и извади на бюрото двата тома на „И Цзин“. — Днес вече се натрупаха прекалено много въпроси, за да ги задавам по отделно. Толкова съм объркан…
Когато мистър Рамзи влезе в кабинета, Тагоми вече бе получил хексаграмата.
— Вижте, мистър Рамзи — рече той и му показа книгата.
Хексаграмата беше номер четиресет и седем. „Изтощение“.
— Общо взето лоша поличба — заключи мистър Рамзи. — Какъв е въпросът ви, сър? Ако не е неприлично да питам?
— Поисках съвет за Момента — обясни мистър Тагоми. — Моментът за всички нас. Не исках движещи линии. Само статична хексаграма — той затвори книгата.
В три часа същия следобед, докато все още чакаше заедно със своя партньор решението на Уиндъм-Матсън относно парите, на Франк Фринк му хрумна да се консултира с Оракула. „Как ще се подредят събитията?“ — формулира въпроса си той и се зае да хвърля монетите.
Получената хексаграма беше четиресет и седем. Една движеща линия — девет на пета позиция.
„Носът и нозете му са отрязани.
Чакай неприятности от човека с оранжеви наколенки.
Тихо идва радостта.
Настъпва удобен момент за дарения и молитви.“
Известно време — близо час и половина — Франк внимателно изучава позицията и свързания с нея материал, мъчейки се да определи точното значение. Хексаграмата и особено движещата линия силно го тревожеха. В края на краищата той стигна до заключението, че пари няма да има.
— Прекалено много разчиташ на това нещо — каза Ед Макарти.
В четири часа на вратата позвъни куриер от „У-М“ и им подаде кафяв запечатан плик. Когато го отвориха, намериха вътре чек за две хиляди долара.
— Ето че не позна — укори го Макарти.
„В такъв случай Оракулът има предвид някакво по-далечно последствие — помисли си Франк. — Там е бедата. После, когато неминуемото се случи ще погледнем назад и ще разберем съвсем ясно какво е имал предвид мъдрецът. Но сега сме безсилни и слепи…“
— Можем да се захванем с обзавеждането на работилницата — рече Макарти.
— Днес? Още сега ли? — попита уморено Франк.
— Защо не? Готови сме вече с поръчките, трябва само да ги изпратим по пощата. Колкото по-скоро толкова по-добре. Някои неща ще купим от съседните магазини — Ед наметна сакото и отвори вратата на снаята.
Вече бяха уговорили с хазяина на Франк да им даде под наем сутерена на къщата, който в момента се използваше за склад. Изнесат ли веднъж кашоните, могат да поставят тезгяси, да прокарат кабели, осветление и след това да монтират машините. Отдавна бяха готови с чертежите на онова, което предстоеше да се направи. Оставаше само да се захванат за работа.
„Вече сме в бизнеса“ — осъзна внезапно Франк. Дори бяха измислили името на фирмата: ЕДФРАНК БИЖУТЕРИ ПО ПОРЪЧКА.
— Днес бихме могли да купим дървения материал и някой електроуреди. А сетне ще потърсим необработени скъпоценни камъни.
Двамата се отправиха към една дърводелска работилница в южните квартали на Сан Франциско. Не след дълго дървения материал бе закупен.
— Какво те тревожи? — попита го Ед докато влизаха в един железарски магазин.
— Парите. Те ме подтискат. Неприятно ми е, че ги получихме по такъв начин.
— Старият У-М изглежда разбра колко струваме.
„Знам, — помисли си Франк. — Точно това ме подтиска. Влязохме в неговия свят. И веднага заприличахме на него. Нимо това е приятна мисъл?“
— Не гледай назад — посъветва го Макарти. — Гледай напред. Към предстоящия бизнес.
„Та аз гледам именно напред — помисли си Франк. След това си спомни за хексаграмата. — Какви дарения и бих могъл да направя? И на кого?“
7
Докато се носеше по живописните улици, обградени от надвиснали плачущи върби и просторни морави, Чайлдан се любуваше на модерните сгради и се дивеше на чудната и грациозна архитектура. Балконите с красиви орнаменти, изящните подпорни колони, меките пастелни тонове, разнообразието на използваните строителни материали… всичко това беше като произведение на изкуството. Чайлдан добре помнеше, как изглеждаше тази част на града след войната.