Защо тогава се превивам пред тях? Само за това че са победили във войната?
Ако не беше тази среща никога нямаше да науча, че съм такава мижитурка. Но така е в живота. Винаги съм имал склонността да избирам по-малката от двете злини. Само и само всичко да мине добре.
Но сега най-важното е да се държа така, сякаш нищо не се е случило. В края на краищата… те са победители, те се разпореждат. Какъв смисъл има да им се изпречвам на пътя? Нима това ще ме направи щастлив? Прочели са една американска книга и всичко, което искат от мен е да им я обясня. Надяват се че аз — белият човек, съм в състояние да задоволя любопитството им. Какво пречи да се опитам? Не, няма смисъл — не съм чел книгата. Иначе с удоволствие.“
— Наистина бих искал да прочета тази книга някой ден — обърна се той към Пол. — И след това да поговорим за смисъла й.
Пол бавно сведе глава.
— За съжаление, в момента съм претрупан с работа — продължи Робърт. — Когато се освободя… мисля, че книгата не ще ми отнеме много време.
— Разбира се че не — промърмори Пол. — Книгата е малка.
„И двамата изглеждат натъжени — помисли си Робърт. — Дали и те не са почувствали тази непреодолима пропаст между нас. Надявам се, че да. Заслужават си го. Този срам — той само може да им помогне да разберат по-добре книгата.“
Той продължи да се храни с апетит.
Останалата част от вечерта мина без инциденти. Когато в десет часа Робърт Чайлдан излезе от апартамента на семейство Касура, той все още беше под въздействие на завладялата го по време на вечерята увереност. Чайлдан заслиза безгрижно надолу по извитата стълба без да обръща внимание на японските наематели, които отиваха или се връщаха от общата баня, разположена в сутерена. Още пред входа успя да хване велотакси и се отправи в приповдигнато настроение към къщи.
„Отдавна се питах какво ли ще е да гостувам на някои от моите по-богати клиенти. Е, не е чак толкова зле. Няма съмнение, че този опит може много да ми помогне в бизнеса. Срещата с подобни хора, хора, които се мъчат да те имитират, наистина има благотворно влияние върху психиката на човек. Аз открих какви са всъщност. Те пък от своя страна, ще могат да ми подражават с още по-голямо въодушевление.“
Унесен в подобни мисли той неусетно се озова в своя квартал и най-накрая пред собствения си дом. След като се разплати с китаеца, Робърт се изкачи по познатите стълби.
И там, в предверието го очакваше непознат бял мъж, облечен в шлифер. Той четеше вестник седнал на дивана. Докато Робърт Чайлдан го гледаше втрещен от прага, мъжът бавно сгъна вестника, изправи се и бръкна в джоба на шлифера. Той извади отвътре портфейла си и му показа нашарено с печати удостоверение.
Кемпейтай. Робърт се разтрепера. Човекът пред него беше пинокио — служител на Щатската полиция на Сакраменто, създадена от Японските окупационни власти.
— Вие сте Робърт Чайлдан?
— Да, сър — сърцето му блъскаше лудо.
— Съвсем наскоро, — продължи мъжът, като поглеждаше в един бележник — в магазина ви е посетил бял мъж, който се е представил за офицер от Имперския флот. Проведеното разследване показа неверността на това твърдение. Такъв офицер не съществува. Нито такъв кораб — човекът разглеждаше внимателно Чайлдан.
— Съвършено вярно — каза Чайлдан.
— Получихме съобщение, — продължи мъжът. — че отскоро в нашия район е започнала да действа група изнудвачи. Този човек очевидно е замесен. Ще можете ли да го опишете?
— Дребен на ръст, с мургава кожа — поде Чайлдан.
— Евреин?
— Да! — възкликна Робърт. — Като си помисля сега. Макар в първия момент да не се сетих.
— Погледнете тази снимка.
— Това е той — отвърна Чайлдан без никакво колебание. Беше направо потресен от скоростта, с която действаше Кемпейтай. — Как го открихте? Не съм съобщавал за него, но се обадих на моя снабдител, Рей Калвин…
Полицаят му махна с ръка да замълчи.
— Всичко което искам е да подпишете един документ. Няма да се наложи присъствието ви в съда, участието ви приключва с тази формалност — той подаде на Чайлдан документа и една писалка. — Тук заявявате, че споменатият човек е влязъл в контакт с вас и се е опитал да ви измами. Можете да прочетете написаното — полицаят се отдръпна и даде възможност на Чайлдан да разгледа документа. — Всичко е правилно, нали?