Всичко беше правилно — почти. Робърт Чайлдан не успя да прочете докрай документа, пък и беше малко объркан след всичко, което се случи през този ден. И въпреки това — нямаше никакво съмнение във фактите, човекът се бе представил за друг, направил бе опит да го измами и наистина приличаше на евреин. Робърт Чайлдан погледна към написаното под снимката име. Франк Фринк. Да, наистина е евреин. Не можеше да има грешка с подобно име. А в разговора се бе представил под друго име.
Чайлдан подписа документа.
— Благодаря — кимна полицаят. Той събра набързо нещата си, сложи си шапката и като пожела „лека нощ“ на Чайлдан, напусна апартамента. Цялата сцена бе продължила не повече от минута.
„Предполагам, че ще го сгащят — помисли си Чайлдан с облекчение. — Каквото и да е предприел. Ама как пипат само! Живеем в общество на законност и ред, където евреите не могат да прилагат евтините си трикове на всеки. Защото има кой да ни пази.
Интересно как не можах да забележа расовите характеристики, когато се срещнахме? Май не е трудно човек да ме измами.
Не, просто аз самият не съм способен на измама и това ме прави безпомощен. Ако я нямаше полицията, щях да съм изцяло в тяхна власт. Можеше да ме убеди в каквото си пожелае. Изглежда това е някакъв вид хипноза. И чрез нея може да се властва над цялото общество.
Още утре трябва да отида и да си купя тази книга за «Скакалците» — реши той. — Интересно, как авторът е описал този свят, управляван от комунисти и евреи. Райхът е унищожен, Япония сигурно се е превърнала в руска провинция, а още по-вероятно — Русия се простира от Атлантическия до Тихия океан. Не бих се учудил ако този… как му беше името… противопоставя в следващата война Русия и САЩ. Интересна книга. Странно как досега никой не се е сетил да напише подобно нещо? Но едно е вярно, че тази книга ще ни помогне да осъзнаем какви късметлии сме били всъщност. Независимо от някои неприятни подробности… можехме да сме далеч по-зле. От подобни произведения без съмнение може да се извлече немалък нравствен урок. Да, вярно е че сега ни управляват джапанките и ние сме победена нация. Но, да отправим поглед напред, предстои ни голяма работа. Чакат ни велики дела — на първо място колонизацията на планетите.
Всеки момент ще почнат новините — сети се изведнъж той. Може би вече са избрали новия Райхканцлер — Чайлдан почувства, че го завладява вълнение и тревога. — Най-енергичният от всички е, струва ми се, Зайс-Инкварт. За него и в огъня бих влязъл. А как ми се иска сега да съм там. Може би някой ден ще печеля толкова, че да мога да си позволя едно пътуване до Европа, да зърна тези грандиозни строежи. Животът си тече, а аз съм се вкопчил в този Западен бряг и носа не мога да си покажа.“
8
Точно в осем сутринта райхконсулът на Сан Франциско фрайхер Хюго Райс излезе от своя „Мерцедес-бенц 220Е“ и с бодра крачка изкачи стълбите на консулството. Отзад го следваха двама млади сътрудници на Външното министрество. Вратата се отвори като по команда и Райс пресече коридора, изпънал ръка напред за поздрав на двете млади телефонистки, вице-консулът хер Франк и след това в предверието на собствения си кабинет, секретарят на Райс — хер Пфердхоф.
— Фрайхер, — избърза насреща му Пфердхоф — току-що получихме зашифрована телеграма от Берлин. От първостепенна важност.
Това означаваше, че телеграмата е свръхспешна.
— Благодаря ви — отвърна Райс, после свали палтото и го подаде на Пфердхоф.
— Само преди десетина минути позвъни хер Кройц фон Меере. Настоя незабавно да му позвъните.
— Благодаря — повтори Райс. Той седна на малката масичка до прозореца, вдигна салфетката от поднесената закуска — пържено яйце с доматен сос и препечен френски хляб, наля си голяма чаша кафе и разтвори сутрешния вестник.
Кройц фон Меере, човекът който преди малко го бе търсил, беше шеф на Sicherheitsdienst, отделът отговарящ за Тихоокеанските Щати. Неговият щаб беше разположен — разбира се под фиктивна фирма — в терминала на летището. Отношенията между Райс и Кройц фон Меере бяха доста опънати. Неизброимо много бяха случаите, в които интересите им се застъпваха като пряко последствие от преднамерено провежданата политика на техните началници в Берлин. Формално погледнато Райс, който беше почетен майор от SS се явяваше подчинен на Кройц фон Меере. Когато преди няколко години го назначиха на този пост Райс не можа да прозре скритият капан. И до ден днешен не можеше да се примири с това, че са го изиграли.