„Дай Боже“ — помисли си Франк.
— По дяволите, щом ти си успял да го преметнеш с оная история за японския адмирал, за мен няма да е никак трудно да му пробутам нещо от нашата ръчнонаправена колекция…
— Ръчноизработена — поправи го Франк.
— Да де. Ръчноизработена. Искам да кажа, ще отида там и няма да изляза докато не го оскубя поне за половината украшения. Ще видиш че ще ги купи. Трябва да е пълен глупак да изпусне такава възможност. Огледай се наоколо — виждал ли си някой да предлага подобни шедьоври. Божичко — само като си помисля, че този тъпак може да ни откаже и ми идва да го прасна!
— Не забравяй да му кажеш че всички изделия са лети, а не само покривани с метал.
— Остави на мен да решавам как да се държа — каза Ед. — Вече съм намислил няколко идеи.
„Всъщност, какво ми пречи да го направя? — мислеше си Франк. — Ед няма да има нищо против. Ще опаковам няколко украшения и ще ги изпратя на Джулиана. Нека види какво мога. Пощенската служба сигурно ще може да я открие — ако им дам последния й адрес. Какво ли ще каже като отвори кутията? Ще прибавя кратка бележка — че съм ги направил сам, че съм съдружник в новосъздадена частна бижутерска фирма. Ако успея да я заинтригувам, да й подпаля въображението… кой знае, може и да се върне. Ще й разкажа подробно за тайнството на скъпоценните камъни и благородните метали. За магазините, на които продаваме, за богаташките квартали…“
— Тук ли беше? — попита Ед и натисна спирачката. Движението тук, в центъра бе доста натоварено, сградите се губеха нагоре в небето. — Май ще се поизпотим докато открием свободно място за паркиране.
— По-надолу е — рече Франк.
— Нямаш ли някоя марихуанка в тебе? — попита го Ед. — Ужасно ми се пуши.
Франк му подаде пакет японски цигари „Небесна музика“, към които се бе пристрастил докато работеше в „У-М“.
„Сигурно живее с някой друг — въздъхна мислено Франк. — И спи с него, сякаш му е жена. Познавам добре Джулиана — нощем е като котка, трябва да се сгуши в някого. Не е родена да живее сама. Аз също. Може би си е намерила някой наистина свестен. Някой стеснителен студент. Винаги си е падала по млади, неопитни мъже, които да покровителства. В нея няма и капчица цинизъм — готова е да даде всичко от себе си. Да се посвети докрай. Но не бих понесъл ако се е хванала с някой дъртак. Някой стар, опитен сластолюбец, който я гледа и замечтано предъвква пъхнатата в устата клечка за зъби.“
Изведнъж му стана задушно. Мисълта че Джулиана е попаднала в лапите на някой мръсник, който е превърнал живота й в ад му се стори направо непоносима…
„Знам — мислеше си той — не й ли потръгне в живота, не успее ли да си намери другар, човек на когото да се опре, който да я разбере — тогава ще сложи край на живота си. Така й е писано. Аз бях прекалено груб с нея. Не че съм чак толкова лош, има далеч по-неприятни типове от мен. Усещах когато е самотна, когато е тъжна, когато има нужда от любов и съчувствие. Винаги се стараех да я успокоя, да я утеша. Но тя заслужаваше повече, много повече.“
— Тук ще паркирам — каза решително Ед. Намерил бе свободно място.
— Виж какво — рече задъхано Франк. — Имаш ли нещо против да изпратя няколко украшения на жена ми?
— Не знаех че си женен — Ед беше изцяло погълнат от паркирането. — Разбира се, стига да не са от сребърните — той изгаси мотора.
— Пристигнахме — Ед изпуфка пред себе си марихуанен облак, после смачка цигарата в таблото и я хвърли на пода. — Пожелай ми успех.
— Успех — рече Фринк Франк.
— Ей, виж какво има тук — възкликна Ед. На гърба на пакета с цигари беше отпечатана уака — миниатюрна японска поема. Ед зачете на глас, като се мъчеше да надвика уличния шум:
Изкука кукувица в бледата зора,
затърсих я със поглед.
И що видях?
Единствено луна сребриста.
Той подаде пакета на Франк. Сетне го потупа захилен по рамото, сграбчи кошницата и скочи от седалката.
— Оставям на теб височайшата чест да пъхнеш монета в автомата — извика той и закрачи по тротоара.
Не след дълго се загуби в оживената улица.
„Джулиана! — повика я мислено Франк. — Да знаеш само колко съм самотен! — той слезе на паркинга и пусна монета в автомата. — Страх ме е. Страх ме е, че цялата тази авантюра с бижутерийния бизнес ще се спука като сапунен мехур. И какво ще стане тогава? Как го бе казал Оракулът? Плач и сълзи над счупеното гърне. Човек рано или късно се изправя пред тъмната сила на живота. А отвъд нея е само смъртта.“ — Нямаше да му е толкова тежко, ако сега до него бе Джулиана. — „Страх ме е — повтаряше си той. — Ами ако Ед се провали? Ако всички ни се присмеят?