Лицето на търговеца се озари от надежда.
Чайлдан посочи прикаченото към една огърлица етикетче.
— Това ли е…
— Да, цената. Но за вас — с петдесет процента отстъпка. Ако купите за над сто долара, ще прибавя още два процента.
Чайлдан отдели още няколко украшения. Мъжът се вълнуваше все повече, започна да говори бързо, да се повтаря и най-накрая почти нищо не се разбираше от монотонния му монолог. „Той наистина си мисли че още сега ще ги купя“ — подсмихна се Чайлдан. Но лицето му оставаше все така безизразно, докато отделяше интересуващите го екземпляри.
— Великолепна вещ — възкликна мъжът, когато Чайлдан взе един тежък медальон. — Избрахте най-доброто. Поздравявам ви — мъжът се засмя. — Веднага си личи че сте познавач — той присви очи. Очевидно пресмяташе на ум печалбата.
И тогава Чайлдан каза:
— Бих искал да ви уведомя, че при доставка от непознат източник работя само на консигнация.
В първият момент търговецът не разбра какво му казват. Той млъкна и го загледа неразбиращо.
Чайлдан му се усмихна.
— Консигнация? — повтори като ехо търговецът.
— Ако не искате, не ги оставяйте — рече Чайлдан.
Заеквайки мъжът отвърна:
— Искате да кажете, че трябва да ги оставя, а вие ще ми платите друг път, когато…
— Ще получите две-трети от сумата. Когато образците бъдат продадени. Така в края на краищата ще спечелите много повече. Вярно, ще трябва да почакате, но… — Чайлдан сви рамене. — Ваша воля. Сигурно ще се намери малко място на витрината. Ако потръгнат, другия месец ще поръчам още — тогава може и да ги купя веднага.
Търговецът бе загубил вече близо час в разопаковане и опаковане на колекцията. И повторно разопаковане. Щеше да му е необходим още един час докато я прибере. Настъпи тягостна тишина.
— Украшенията, които отделихте настрана — заговори с тих глас той — именно тях ли искате?
— Да. Нямам нищо против да ги оставите — Чайлдан се обърна и закрачи към задната част на магазина. — Ще ви напиша разписка. Така ще имате документ за количеството, което сте оставили при мен. Предполагам знаете, че магазинът не носи отговорност, ако нещо се случи със оставените на консигнация стоки. „А ако накрая се окаже, че нещо липсва — добави на себе си Чайлдан — ще го пишем откраднато или изгубено. Напоследък често се краде по магазините. Особена дребна бижутерия.“
Каквото и да се случи Робърт Чайлдан щеше да спечели. Не се налагаше да плаща веднага, единственото, което се искаше от него е да прибере печалбата в качеството си на посредник. Потръгне ли стоката, всичко ще е наред, не върви ли — просто ще я върне обратно — това, което е останало, разбира се.
Чайлдан внимателно попълни разписката, без да пропусне нито едно украшение. Най-накрая се подписа, откъсна копието и го подаде на търговеца.
— Позвънете ми след около месец — добави той. — За да узнаете как вървят работите.
Чайлдан събра интересуващата го продукция, оставяйки объркания търговец да прибира другите украшения.
„Ей Богу — мислеше си той — не вярвах че номерът ще мине. Човек никога не знае. Ето защо си заслужава да се опитва при всички случаи.“
Когато след известно време вдигна глава, той видя че търговецът вече беше прибрал всички останали образци в кошницата. Но вместо да се отправи към изхода, мъжът направи няколко крачки към него, с протегната напред ръка, в която държеше нещо.
— Да? — стресна се Чайлдан, който се бе задълбочил в текущата кореспонденция.
— Ако нямате нищо против ще ви оставя нашата визитна картичка — каза търговецът. — „Едфранк — бижута по поръчка“. Отзад е адресът и телефонният номер на фирмата. В случай че решите да се свържете с нас.
Чайлдан кимна с лека усмивка и отново се върна към прекъснатата работа. Малко по-късно вдигна глава, но магазинът беше празен. Мъжът си бе тръгнал.
Чайлдан пусна една монета в автомата и получи чашка димящ ароматен чай.
„Интересно, дали ще вървят тези дрънкулки — мислеше си той, докато отпиваше на малки глътки от чашата. — Честно казано, съмнявам се. Но изработката си я бива. Подобни неща не се виждат всеки ден — той вдигна една брошка — Какъв оригинален дизайн. Със сигурност не са аматьори. Ще трябва да поставя нови етикети — с по-високи цени. При продажбата ще наблегна на факта, че са ръчна изработка. Уникати, вероятно по поръчка на капризни клиенти. Истински произведения на изкуството, фина декорация на всяка женска фигура.“
Имаше още един аспект в полза на изделията, който едва сега се оформяше в мислите му. „С тази стока е изключено да възникне проблемът за нейната автентичност. Проблем който, по всичко личи, не след дълго ще сложи край на полулегалното производство на фалшиви произведения на изкуството. Няма смисъл всички яйца да се поставят в една кошница. Човекът, който току що излезе от магазина е може би предвестник на едно ново време. И ако успея тихо мълком да се заредя със солиден запас от подобни стоки — не с фалшиво историческо значение, а произведения на живо, съществуващо в момента американско изкуство — тогава може би ще успея да преживея в идващите трудни времена. И най-вече — да се преборя с конкуренцията. В момента, това не ми струва нито цент…“