Мистър Бейнс излезе от стаята и се спусна на първия етаж с асансьора. На вратата помоли да му повикат велотакси и не след дълго се носеше към „Маркет стрийт“. Отпред китаеца пъхтеше задъхано на педалите.
— Ето там — посочи не след дълго Бейнс. — Спри до тротоара.
Мистър Бейнс плати на шофьора и после пое бавно покрай блестящите витрини. По всичко изглеждаше, че никой не го следва. Малко по-късно той се сля с тълпата, която влизаше през огромната врата на универсалния магазин „Фуджа“.
Наоколо се виждаха забързани купувачи. Дълги, просторни щандове, зад които стояха млади, красиви, предимно бели момичета. Тук-там се виждаше по някой японец-управител. Шумът бе невъобразим.
След като преодоля първоначалното объркване Бейнс се насочи към щанда за мъжко облекло. Спря се пред редицата с панталони и внимателно започна да ги разглежда. Почти мигновено да него се появи един млад продавач — естествено бял.
— Онзи ден ми се мярнаха чифт приятни тъмнокафяви вълнени панталони — каза мистър Бейн. — Не бихте ли ми помогнали. — Той погледна към продавача и сетне добави: — Вие не сте човека, с който разговарях тогава. Беше по-висок, с червени мустаци, слабичък. На сакото му пишеше „Лари“.
— В момента е на обяд — обясни момчето. — Но скоро ще се върне.
— Къде ви е съблекалнята? Ще пробвам тези — мистър Бейнс избра напосоки един чифт.
— Заповядайте, сър — младежът посочи една свободна кабинка.
Мистър Бейнс влезе и затвори вратата. След това седна на стола и зачака.
След около две минути се почука. После вратата се отвори и в кабинката влезе възрастен, среден на ръст японец.
— Вие сте чужденец, сър? — попита той. — Бих искал да се уверя във вашата платежоспособност. Ако обичате — покажете си и удостоверението — японецът затвори вратата зад себе си.
Мистър Бейнс извади своя портфейл и го подаде. Японецът разгледа внимателно съдържанието и спря вниманието си на снимка на младо момиче.
— Много е красива.
— Дъщеря ми — Марта.
— И аз имам дъщеря на име Марта — погледна го японецът. — В момента е в Чикаго — учи пиано.
— Дъщеря ми — обясни Бейнс — ще се омъжва.
Японецът върна портфейла и зачака продължението.
Мистър Бейнс каза:
— От две седмици съм тук. Мистър Ятабе все още не се е появил. Искам да разбера, дали ще дойде. И ако не — какво да правя.
— Елате утре следобед — отвърна японецът. Той се изправи, мистър Бейнс също стана. — Приятен ден.
— Всичко хубаво — рече мистър Бейнс. След това излезе от кабинката, окачи панталоните и се отправи към изхода на универсалния магазин.
„Бързичко стана — мислеше си той, докато крачеше по многолюдната улица. — Но дали ще успеят до утре с информацията? Да се свържат с Берлин, да предадат посланието ми, цялото това шифроване и дешифриране — нима ще се справят за толкова кратко време? Вероятно да. Трябваше да установя контакт по-рано — ядоса се той. — Щях да си спестя цялото това притеснение. Всичко мина толкова гладко. Всъщност, цялата операция отне не повече от пет минути.“
Мистър Бейнс плъзна разсеян поглед по витрините наоколо. Въпреки всичко се чувстваше много по-добре. Изведнъж осъзна, че е спрял пред плакат със снимки на разголени кабаретни хубавици — с огромни гърди, като напомпани до пръсване футболни топки. Стана му смешно, въобще не забелязваше побутващите го на оживената улица минувачи.
Най-сетне бе предприел нещо!
Какво облекчение!