Джо размаха ръка да спре.
— Знаеш ли какво е направил той? Взел е всичко най-добро от нацистката идея, социализма и икономическия напредък при Шпеер, забъркал от тях една хубавичка каша и я е нарекъл как? Новото мислене! А мърсотията — SS, погромите, расизма — ги е изхвърлил. Това е утопия! Мислиш ли, че ако Съюзниците бяха победили, наистина щяхте да проведете такава успешна социална реформа в световен мащаб, само благодарение на някакво Ново мислене и на телевизията? Не, разбира се. А всъщност, това, което така упорито проповядва този тип не е нищо друго освен държавен синдикализъм, един вид картелна държава като онази, която на времето имахме при дучето…
— Остави ме да чета — прекъсна го ядно Джулиана.
Той сви рамене и млъкна. Тя потъна отново в книгата:
„…бяха необходими десетки, а може би и стотици години непрекъсната работа на могъщите заводи в Чикаго и Детройт, за да бъде задоволена тази бездна на китайския недоимък, този глад с хилядолетна предистория. В началото на шестдесетте години американският работник имаше най-високият жизнен стандарт на планетата, главно благодарение на упорито прилаганата във всички международни търговски операции клауза за «най-облагодетелстваната нация». Американските войски отдавна бяха напуснали Япония, японците на свой ред бяха освободили завладените в Китай обширни територии, но всички — победители и победени — мечтаеха само за едно — да се превърнат в пазар на могъщата американска икономика. Онези, които въплъщаваха в живот най-смелите идеи на нацията — архитектите на бъдещето от Белия дом — вече протягаха ръка нагоре, към звездите. Дошло бе времето в небето да се издигнат сребристите стрели на ракетите и да се понесат над един свят, оставил зад гърба си като ненужна вещ глада, насилието, войните и невежеството. Дръзки социални и икономически преобразования извършваше Британската империя за облекчаване живота в изостанали страни като Индия и Бирма, в Африка и Близкия изток. В единна икономическа мрежа се свързваха заводите в Рур и Манчестър, саарските фабрики и нефтопроводите от Баку. Пред народите на Европа…“
— Винаги съм мислела, че ако някой заслужава да управлява света, това са британците — рече Джулиана. — Винаги ги е бивало за това.
Джо предпочете да не отговаря и Джулиана отново се задълбочи в четене.
„…реализация на идеи, залегнали още при Наполеон: рационална хомогенност на различните етнически групи, които още от времето на падането на Римската империя разкъсваха и противопоставяха Европа. Близко е епохата, в която ще намери своята пълна реализация мечтания още от Шарлеман единен християнски свят, където всички народи живеят в мир и съгласие. Но въпреки всичко… бе останала една единствена незарастнала рана.
Сингапур.
Народът на Малайските щати се състоеше главно от хора от китайски произход — бизнесмени, нова индустриална буржуазия. Именно тези хора първи забелязаха, че за разлика от англичаните, американската администрация в Китай има значително по-справедливо отношение към т.нар. «туземци». По време на Британската империя за цветнокожите беше забранен достъпът до всички държавни и социални институции, пък дори и до определени места в трамвая, влака или ресторанта. И което е може би най-лошото — на тези хора бе строго забранено да се придвижват от един град към друг и да променят местопребиваването си. Но тези «туземци» знаеха добре от пресата, че расовият проблем в САЩ е бил решен още в началото на петдесетте години. Че бели и черни работят и живеят рамо до рамо, дори в южните щати, а дискриминацията си е отишла с последния изстрел на Втората Световна война…“
— Какво става по-нататък? — попита Джулиана.
Джо изръмжа нещо неразбрано без да откъсва очи от пътя.
— Кажи ми, моля те — настоя тя. — Така или иначе няма да успея да я завърша — Денвър е близо. Сигурно Америка и Англия се хващат за гърлото кой да управлява света?
— Книгата не е лоша — без никаква връзка рече Джо — Всичко е разработено съвсем детайлно, икономическата инвазия на САЩ в Тихия океан, процъфтяването на Източно-Азиатската общност на народите. Русия, разбира се, се разпада. Всичко това за период около десет години. А после естествено всичко се обърква.
— Защо да е естествено?
— Такава е човешката природа — обясни Джо. — Природата на държавите. Тази вечна подозрителност, страх, алчност. Чърчил е уверен, че американците се опитват да подкопаят британското влияние в Южна Азия, като се опират на про-американски настроените китайци. Появяват се така наречените „профилактични изолатори“. С други думи — концентрационни лагери. Там започват да изпращат неблагонадеждни китайци с обвинения за саботаж и антиправителствена пропаганда. Чърчил е без…