За миг й се стори че ще я удари, Джо вдигна ръка, поколеба си… и после завъртя копчето на радиото.
Колата се носеше под акомпанимента на духовата музика. Джулиана направи безуспешен опит да се съсредоточи върху книгата.
— Права си — рече Джо след продължителна пауза.
— За какво?
— Че най-добре е начело на империята да се кълчи някой клоун. Нищо чудно че не спечелихме кой знае какво от войната.
Тя го потупа по рамото.
— Джулиана, всичко е мрак — рече Джо. — Няма нищо истинско в този лъжовен свят. Прав ли съм?
— Може би — кимна замислено тя и отново сведе очи към книгата.
— Накрая англичаните печелят — каза той като сочеше „Скакалците“. — Защото инициативата е в тях. Американците са принудени да отстъпят. Това е — няма смисъл да я четеш.
— Иска ми се в Денвър да си прекараме добре — каза тя и затвори книгата. — Имаш нужда от почивка. — „Защото иначе ще се пръснеш на хиляди малки парченца като износена пружина — помисли си тя. — И тогава аз какво ще правя? Как ще живея? Нима просто ще трябва да те забравя? Не — искам приятните мигове, които ми обеща. Не желая да бъда мамена, толкова пъти са го правили досега.“
— Ще си прекараме — потвърди Джо. — Слушай — той я загледа със странно внимание — май прекалено много вярваш на тази книга. Как мислиш, дали такъв човек като този — Абендсън — получава много писма? Обзалагам се, че не може да се отърве от досадни посетители.
И тя изведнъж разбра какво има предвид:
— Джо… до там има не повече от стотина мили!
Очите й радостно блестяха, той й се усмихна успокоен, разведрен.
— Можем да отидем! — извика тя. — Толкова добре караш, няма да е проблем да отскочим до там!
Джо я погледна с известно съмнение:
— Знаеш ли, съмнявам се, че такъв известен човек ще позволява на всеки, който му хрумне, да му гостува.
— Но, Джо, нищо не ни пречи да опитаме — тя го стисна развълнувано за рамото. — В най-лошия случай, просто ще ни откаже. Моля те.
— Добре — кимна замислено той — но едва след като си купим нови дрехи. Много е важно да създадем добро впечатление. Може би ще е по-добре да вземем под наем някоя хубава кола. Но с това и ти можеш да се справиш.
— Да — съгласи се тя. — А ти имаш нужда от нова прическа. Ще ми позволиш ли аз да ти избера костюм, моля те. Когато бях женена винаги аз избирах дрехите на Франк. Мъжете не ги бива в тези работи.
— Сигурен съм, че имаш добър вкус — съгласи се Джо, като не откъсваше премрежен поглед от пътя. — И не само за дрехи. Знаеш ли, мисля си че ще е по-добре ти да му се обадиш. Да се свържеш с него.
— Ще трябва да отида на фризьор — рече тя.
— Добре.
— Да не мислиш, че ще ме е страх, да му звънна на вратата — погледна го Джулиана. — Веднъж се живее. Защо да се притесняваме? И той е човек като всички нас. Ако питаш мен, уверена съм, че ще му стане приятно, когато разбере колко път сме били само за да му кажем, че харесваме „Скакалците“. Можем да поискаме автограф, нали така се прави? Ще трябва да намерим по-запазена бройка, тази е доста изцапана. Няма да му направи добро впечатление.
— Каквото кажеш — поклати глава Джо. — Оставям на теб да решаваш. На хубавите момичета им върви в живота. Достатъчно е само да те зърне през прозореца и сигурен съм, че ще си строши краката към вратата. Но виж какво… без глупави номера.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще кажеш че сме женени. Не искам да ти ставам параван. Никакви флиртове, никакви награди задето ни е пуснал. Ясно ли е?
— Добре де. А ти можеш да му кажеш какво мислиш — онова, че Италия била загубила войната. И всичко останало, което ми каза.
— Така и ще направя — кимна Джо. — Нямам нищо против да поспоря с него.
Колата се носеше по опустелия път.
На следващата сутрин, в седем часа местно време, мистър Нобуске Тагоми стана от леглото, отправи се към банята, после внезапно промени намерението си и отвори Оракула. Той приседна със скръстени крака на пода и се зае да подрежда четиресет и деветте дървени пръчици. Работеше с трескава бързина, подтикван от дълбоката тревога, която бе завладяла душата му. Най-сетне пред него се подредиха шестте линии. О, Боже! Хексаграма петдесет и един! Бог се крие под знака на Пробуждането. Оглушителни гръмотевици и мълнии — тук Тагоми неволно запуши уши. Ха-ха! Хо-хо! Нечувани сътресения, които го накараха да се разтрепери. — Пълзят гущери, ревът на тигрите се носи и ето го — явява се Бог!
Какво ли значи това? Тагоми се огледа изненадано. Какво ли го чака? Той скочи възбудено и замря насред стаята.
Нищо. Само туптенето на сърцето му. Шумно дишане, резултат на повишения от възбудата обмен, стандартна автономно-контролирана реакция при криза: адреналин, ускорена сърдечна дейност, покачване на пулсовата честота, повишена продукция на всички жлези с вътрешна секреция, сухота в устата, широко отворени очи, спазми в червата и т.н.т включително до подтискане на либидото и повишена киселинност в стомаха.