— Да нямаш в себе си историчност, а значи и художествена, естетическа стойност и същевременно да притежаваш някаква дълбока вътрешна хармония — това е просто чудо. И което е още по-странно, Робърт, сякаш външната безвкусица също допринася за възприемането на уо. Общоизвестен факт е, че уо се крие на най-незабележимите места, или както се казва в онази християнска пословица „в камъните, от които се отказва сам строителят“. Онзи който умее, ще открие уо в някой стар бастун, или захвърлена край пътя ръждясала кутия от бира. В подобни случаи доловеното уо се намира в самия наблюдател. Това са религиозни усещания. Но в този случай, създателят е вложил уо в самия обект, без той първоначално да го е притежавал — Пол вдигна глава. — Ясно ли се изразявам?
— Да — кимна Чайлдан.
— С други думи, този предмет открива вратата към един съвършено нов свят. Неговото име не е искуство — защото няма форма — нито пък това е религия. Какво е тогава? Дълги часове непрестанно мислех над тази брошка, но напразно. Очевидно, не разполагаме с необходимата дума за такъв предмет. Така че, без сам да го съзнавате сте прав, Робърт. Това е нещо автентично, ново и непознато досега на Земята.
„Автентично — помисли си Робърт. — В това няма съмнение. Май започвам да схващам за какво говори. Но останалото…“
— След като с помощта на медитация стигнах до подобен извод — продължи Пол — аз отново поканих моите познати. И точно както сега се постарах да ги запозная с моята гледна точка. Може би бях малко нетактичен, но този предмет крие в себе си внушения, далеч по-грандиозни от дребните човешки предразсъдъци. Всичко което исках от моите събеседници е да слушат внимателно.
Чайлдан добре разбираше колко е трудно за един японец да налага мнението си на друг.
— И резултатът оправда моите очаквания. Под мое въздействие всички съумяха да възприемат излъчването на предмета. Следователно усилията си заслужаваха. С това и приключих, Робърт, защото се чувствах изчерпан. И още се чувствам така — той постави брошката обратно в кутията. — Направих каквото зависеше от мен — Пол побутна кутийката към Робърт.
— Но, сър, тя е ваша — възпротиви се Чайлдан, напълно объркан от внезапната промяна в ситуацията. Японец от висок ранг бе превъзнасял близо час подарената му вещ, а после я връщаше обратно. Чайлдан почувства, че коленете му омекват. Нямаше и най-малка представа как да постъпи, стоеше неподвижно, с пламнало лице.
Пол се обърна към него със спокоен, дори малко строг глас:
— Робърт, съберете сили и отворете очи за реалността.
— Толкова съм объркан — промърмори Чайлдан.
Пол се изправи и го погледна отвисоко.
— Вземете се в ръце. Имате важна задача. Съдбата на тази знаменита вещ и на други подобни зависи изцяло от вас. Освен това вие сте професионалист. Уединете се за известно време. Медитирайте, посъветвайте се с „Книгата на промените“. А после се вгледайте във вашата витрина, вашите реклами, системата ви за търговия.
Чайлдан го гледаше зяпнал от учудване.
— И тогава ще откриете пътя, — продължи Пол — който да превърне тези непознати изделия в световна мода.
Чайлдан беше поразен. „Този човек твърди, че аз съм длъжен да поема отговорност за успеха на бижутерските изделия на «Едфранк»! И това ако не е типичен пример за налудничавия светоглед на японеца — духовното винаги най-отпред, като смисъл на битието.“
И което бе най-странно, до този извод Пол бе стигнал след сериозно обсъждане с не един и двама японски ценители на изкуството.
„Отговорност — рече си горчиво той. — Цял живот ще я мъкна на гърба си тази отговорност. Неразделни до гроб. Виж го само колко е доволен — нали се е отървал от своята отговорност. А моята току виж се окаже безкрайна орисия.
Те всички са смахнати — мислеше си той. — Ето например, някой от тях взима и си разпорва корема, а те отказват да му помогнат, защото така ги зовял дългът. Какво му викате на това? Или пък, кажеш им да копират модела на някой английски разрушител, а те вземат че прерисуват дори емблемата на парния котел…“
Пол го гледаше внимателно. За щастие, Чайлдан по навик си бе придал равнодушно изражение на лицето, прикривайки вънуващите го мисли. Все едно че си бе поставил маска.
„Това е ужасно — терзаеше се Чайлдан. — Това е катастрофа. Хиляди пъти по-добре щеше да бъде, ако Пол си бе помислил, че се опитвам да съблазня жена му.“
Бети. Вече нямаше и най-малка надежда да види брошката — целият щателно замислен план отиваше на кино. Уо е несъвместимо със секса, по думите на Пол, то е свято и чисто като реликва.
— На всеки от моите познати дадох вашата картичка — рече Пол.