— Моля? — разсеяно попита Чайлдан.
— Визитната ви картичка. За да могат да се запознаят с останалите произведения.
— Разбирам.
— Има още нещо — продължи Пол. — Един от моите познати би желал да обсъди въпроса с вас на този адрес — Пол му подаде късце хартия. — По професия е търговец, занимава се с внос и износ на стоки от най-различен характер. Контактува предимно с Южна Америка. Радиоапарати, камери, бинокли, касетофони, такива неща.
Чайлдан прочете написания адрес.
— Естествено, той търгува с огромни количества — нареждаше до него Пол. — Неговата компания притежава множество предприятия в Далечния изток, където има изобилие от евтина работна ръка.
— И с какво го… — опита се да вметне Чайлдан.
Но Пол продължаваше:
— …изделия от рода на това тук — той посочи кутийката с брошката — могат да се произвеждат за широкия пазар, ако се леят на шприц-форми от метал и пластмаса. Количество по желание.
След краткотрайна пауза Чайлдан запита:
— А какво ще стане с уо? Ще се съхрани ли и в копията?
Пол го гледаше мълчаливо.
— И вие ме съветвате да се свържа с него, така ли? — попита Чайлдан.
— Да.
— Защо?
— Амулети.
Чайлдан го гледаше неразбиращо.
— Амулети, които носят късмет. Подобни неща много се търсят в изостаналите страни — Латинска Америка, Ориента. По ония места хората все още вярват в свръхестественото. Заклинания. Магии. Казват, че бил страхотен бизнес — лицето на Пол беше съвсем безизразно, гласът му — равен.
— Изглежда наистина може да се припечели добре от подобни неща — изрече бавно Чайлдан.
Пол кимна.
— Ваша идея ли е това?
— Не — поклати глава Пол. После замълча.
„Значи е на твоя шеф — помисли си Робърт. — На него си показал брошката, а след това той те е свързал с търговеца. Ако не той, то някой друг, който стои над теб, човек с власт и влияние. Затова значи ми я връщаш обратно. Не искаш да имаш нищо общо с това. Но знаеш добре, че ще постъпя точно както ме съветваш. Ще отида на адреса и ще се свържа с този човек. Трябва да го направя. Нямам друг избор. Или ще изтрия фирмения знак, или ще ги отстъпя за процент от печалбата, но така или иначе сделка ще има.
И ти ще си вън от нея — с чисти ръце. За тебе е проява на лош вкус да се опиташ да ме разубедиш.“
— Това е вашият шанс — каза Пол като гледаше право пред себе си — да станете богат.
— Идеята ми се струва малко странна — отвърна Чайлдан. — Да правиш амулети от произведения на изкуството.
— Защото не е във вашата сфера на бизнес. Занимавате се с продажба на антики. Аз пък ги купувам. А също и приятелите, които споменах по-рано.
— Как бихте постъпили на мое място? — Чайлдан го погледна в очите.
— Не подценявайте възможностите, които ви предлага упоменатият търговец. Той е много находчив. Нито аз, нито вие имате представа колко невежи хора има на тоя свят. От копията те ще получат същата радост, каквато ние получаваме от съприкосновението с оригиналните форми. Те не се нуждаят от измамната увереност, че това което държат в ръцете си е единствен и неповторим екземпляр. Не ги вълнува факта, че пазарът е залят с подобни дрънкулки. Такива като нас, за които тези неща имат значение, са единици.
„Всъщност, — мислеше си Чайлдан — той няма и най-малка представа, че голяма част от произведенията в моя магазин, а дори и в неговата собствена колекция са фалшификати. А може би греша? Може би именно това е скритото в думите му послание, завоалиран намек с леко ироничен привкус. Двусмисленост на всяка крачка, като при Оракула. Колко типично за ориенталския начин на мислене. Всъщност — мина му през ума — това, което този човек ми казва е: «Кой си ти, Робърт? Този, който Оракулът нарича „нисш човек“, или онзи другият, за когото е предназначен този добър съвет? Време е да вземеш решение. Можеш да избереш единия от двата пътя, но не и двата едновременно. Избирай.»
И кой според Пол Касура е пътят, по който би тръгнал «висшия човек»? — питаше се Робърт Чайлдан. — Вярно, той не може да се мери с хилядолетната мъдрост събрана от Оракула, това не е нищо друго освен гледната точка на един смъртен — на един млад японски бизнесмен. Ето, това е същината. Уо, както го нарича Пол. А в конкретната ситуация това уо може да бъде изразено така — каквито и да са моите лични пристрастия, истината се крие в предложението на търговеца. Моите собствени намерения нямат никакво значение, или както казва Оракулът — трябва да се приспособяваме.
Нищо не е загубено — оригиналите все още могат да бъдат продадени в моя магазин. На истински ценители — като приятелите на Пол.“
— Борите се със самия себе си — отбеляза Пол. — Няма съмнение, че в подобна ситуация човек би предпочел да е сам — при тези думи той се отправи към вратата.