— Настоявам — каза Чайлдан и с това сякаш силите му се изчерпаха. Не му оставаше нищо друго освен да чака.
Но нищо не се случваше.
«Моля те — мислено шептеше Робърт. — Помогни ми!»
И тогава Пол изрече:
— Моля да бъда извинен, за обидното предложение — той протегна ръка.
— Добре — кимна Робърт Чайлдан.
Двамата си стиснаха ръцете.
Чайлдан почувства странно спокойствие. «Ето и това преживях — помисли си той. — Всичко свърши. Благодаря на Бога, че ме насочваше в този труден момент. Ще имам ли сили пак да го сторя, ако се наложи? Едва ли.» — тази мисъл го натъжи. Сякаш за секунда бе изплувал на повърхността на някакъв тъмен океан и сега отново се потапяше в него.
Животът е кратък, — мислеше си той — а изкуството, или всичко останало, но във всеки случай не живота, се простира във вечността като безкраен бетонен червей. Като стена, пред която съм застанал аз. Стига. Повече няма да стоя.“
Той протегна ръка и прибра мъничката кутийка в джоба на палтото си.
12
— Мистър Тагоми, — произнесе с тържествен глас Рамзи — позволете да ви представя мистър Ятабе — той се оттегли към ъгъла, докато стройният, възрастен господин влизаше в стаята.
Мистър Тагоми се изправи с протегната ръка.
— Щастлив съм да се запозная с вас, сър — той лекичко стисна хладната, крехка десница. „Трябва да внимавам, да не я прекърша“ — мина му през ума. Тагоми плъзна очи по лицето на влезлия и остана доволен от първото впечатление. Твърд, уверен поглед, който говореше за ясен ум. Старецът бе живо въплъщение на здравите японски традиции и… изведнъж Тагоми осъзна, че пред него стои не друг, а генерал Тедеки — бившият началник на имперския щаб.
Мистър Тагоми направи дълбок поклон.
— Генерале.
— Къде е третият участник в преговорите? — запита генерал Тедеки.
— Всеки момент ще се появи — отвърна мистър Тагоми. — Лично аз го информирах в хотела, където е отседнал — той отстъпи назад, все така приведен за да прикрие обърканите си мисли.
Генералът се разположи в креслото, с помощта на Рамзи, който по всичко изглежда нямаше и най-малка представа кой стои пред него. Тагоми също приседна.
— Губим време — каза генералът. — За съжаление нищо не може да се направи.
Изминаха десетина минути. Двамата мъже се гледаха мълчаливо.
— Извинете, сър — досети се най-накрая Рамзи. — Ще чакам отвън да ме повикате, в случай че ви потрябвам.
Мистър Тагоми кимна и Рамзи побърза да излезе.
— Чай, генерале?
— Не, благодаря.
— Сър, — заговори мистър Тагоми — ако ми позволите ще изразя опасения от това непредвидена забавяне. Страхувам се че се е случило нещо ужасно неприятно.
Генералът вдигна глава.
— Мистър Бейнс, — продължаваше Тагоми — човекът когото посрещнах и поканих в дома си, се представи за швед. Но по мое мнение, той по-скоро е германец и то човек с определено положение. Казвам това защото…
— Слушам ви внимателно.
— Благодаря. Генерале, тревогата която долових у него във връзка с предстоящата среща ме кара да мисля, че всичко това има нещо общо със събитията от последните дни в Райха — мистър Тагоми тактично пропусна да спомене закъснението на генерала за тази среща.
— Сър, — отвърна на свой ред генерала — това са само ваши предположения — очите му гледаха с бащинска загриженост.
Мистър Тагоми преглътна мълчаливо отправения упрек.
— Но, сър, присъствието ми на тази среща не е ли само една формалност. Заблуда за нацистките хрътки?
— Да, вярно — кимна замислено генерала — опитваме се да поддържаме определена легенда. Мистър Бейнс се явява тук в качеството си на представител на стокхолмската фирма „Тор-ам“. А аз съм Шинджиро Ятабе.
„А аз съм си Тагоми — помисли Тагоми. — Играя себе си.“
— Несъмнено нацистите държат под око мистър Бейнс — рече генералът, като въртеше бавно дългия си нос, сякаш вече надушваше задаващите се неприятности. — Но на наша територия, те могат да го разобличат само по легален път. Той пък от своя страна, в случай че го засекат, трябва да се придържа към правилата на играта. Както сам виждате, взети са всички необходими мерки да се избягнат възможните усложнения… освен ако, разбира се, не решат да го застрелят, но в това се съмнявам.
— Да, разбирам — кимна Тагоми. „С каква лекота говори за тази игра. Всъщност, предполагам че точно това им е работата — да си играят на криеница с нацистите.“
Интеркомът на бюрото иззвъня. Разнесе се гласът на Рамзи:
— Сър, мистър Бейнс вече е тук. Да го поканя ли вътре?
— Да! — извика развълнувано Тагоми.