— Съперничество — кимна с разбиране Тедеки. — Борба на различни групировки. И всичко това зад гърба на Лидера. Значи Гьобелс не рискува нищо.
— Съвършено вярно — кимна Бейнс. — Тъкмо затова бях изпратен на тази среща — да моля за вашето съдействие. Още не е късно, положението е нестабилно, възможни са промени. Месеци ще минат преди доктор Гьобелс да съумее да консолидира силите си. Ще трябва да се пребори с полицията, да екзекутира Хайдрих, заедно с началниците на SS и SD. Едва след това…
— Следователно трябва да окажем помощ на Sicherheitsdienst? — прекъсна го генералът. — На най-зловещата каста от германското общество?
— Точно така — кимна мистър Бейнс.
— Императорът, — заговори генерал Тедеки — никога не ще застане зад подобна политика. За него всички елитни групировки от Райха, които носят черни униформи са олицетворение на злото.
„Злото — помисли си Тагоми. — да, това е най-точната дума. И ние трябва да му помогнем, за да спрем войната? Какъв парадокс! Не, аз не бих могъл да взема такова решение. Да се нагърбя с подобна непосилна морална отговорност. Няма истински път в този хаос от мрак и светлина, от сенки и илюзия.“
— Вермахтът — продължи мистър Бейнс, — Военното министерство е единствената сила в Райха, която разполага с водородна бомба. Рекат ли черноризците да я използват, ще трябва първо да искат разрешение от военните. По времето на Борман, Канцеларията не допускаше в ръцете на полицията да попаднат ядрени заряди. За изпълнение на операция „Глухарче“ се разчиташе единствено на Армейското командване.
— Това е ясно — кимна Тедеки.
— В морален аспект, за разлика от армията черноризците винаги са се отличавали с особена жестокост. Но властта им е малка. За съжаление, човек трябва да се съобразява не с желаното, а с действителното положение, независимо от моралните норми.
— Да, длъжни сме да бъдем реалисти — обади се неочаквано мистър Тагоми.
Бейнс и генерал Тедеки впериха изненадани погледи в него.
— Какво предлагате? — обърна се генералът към Бейнс. — Да влезем в контакт с SD тук, на територията на Тихоокеанските Щати? Да преговаряме с… аз дори не знам кой е шеф на полицията тук. Предполагам, някой отвратителен субект.
— Местното SD въобще не е в течение — каза мистър Бейнс. — Началник тук е Бруно Кройц фон Меере. Дългогодишен член на партията. Ein Altparteigenosse. Един имбецил. В Берлин им през ум няма да им мине да го използват. Работата му тук се свежда до ежедневни полицейски дела.
— Тогава какво? — гласът на генерала прозвуча остро. — Може би Консулът, или германският посланик в Токио?
„Този разговор не води до никъде — мислеше си Тагоми. — Каквото и да се случи, не бива да се забъркваме в това чудовищно, шизофренично тресавище от нацистки интриги. Нашият разум просто не ще може да го възприеме.“
— Трябва да се действа много внимателно — говореше мистър Бейнс. — Най-добре чрез посредници. Някой приближен на Хайдрих, който живее в друга, неутрална страна, или някой, който често пътува между Токио и Берлин.
— Имате ли предвид конкретен човек?
— Граф Чиано — италианският външен министър. На този човек може да се разчита, той е интелигентен, смел и чудесно се ориентира в международната обстановка. За съжаление, той няма никакви познати в апарата на SD. Би могъл, разбира се, за целта да използва посредници от немска страна. Хора на Круп, или генерал Шпайдел, или пък сътрудници на SS Wafen.
— А защо да не използваме вашата собствена инстанция — абверът?
— Защото черноризците не могат да ни понасят. От двайсет години водят борба за нашето тотално унищожение.
— Не съществува ли опасност за самия вас? — попита го Тедеки. — Доколкото знам в действията си, те са активни и тук — по тихоокеанското крайбрежие.
— Активни, но неумели — отбеляза мистър Бейнс. — Единственият човек с опит тук е представителят на Външното министерство — хер Райс. Но той е отколешен противник на SD.
— Бих искал да се запозная с тези фотокопия — рече генерал Тедеки. — И при възможност, да ги предам на нашето правителство. Нуждая се от доказателствен материал.
— Разбира се — кимна мистър Бейнс. Той бръкна в джоба на сакото си и извади изящна сребърна табакера. — Във всяка едно от цигарите тук ще намерите по един микрофилм. Бейнс подаде табакерата на генерала.
— А табакерата? — попита генерал Тедеки. — Вижда ми се прекалено ценен подарък — той се зае да вади цигарите.
Мистър Бейнс се усмихна.
— Табакерата е за вас.
— Благодаря ви — генералът на свой ред се усмихна и прибра табакерата.
Интеркомът отново иззвъня. Мистър Тагоми натисна бутона.