„Боже мой, гърдите ми са почти отвън“ — мислеше си тя, докато се оглеждаше насаме в съблекалнята. Сутиенът беше доста скъп и без презрамки, момичетата й обясниха, че е внос и също е ръчноизработен. Предложиха й също така различни спортни екипи и бански костюми, но Джо започна да нервничи и се наложи да си тръгнат.
— Нали ще изглеждам страхотно? — попита го тя, докато подреждаха пакетите в колата.
— Да — разсеяно отвърна той. — Особено като си сложиш синята рокля. Ще я облечеш като тръгнем за онзи — Абендсън. Ясно ли е? — последните думи бяха произнесени с рязък тон, сякаш Джо й нареждаше. Тя го погледна учудено.
— Размерът ми е дванадесети, или четиринадесети — каза на момичето, когато влязоха в следващия магазин. Момичето я покани с грациозна усмивка към щанда с рокли. „Какво още ми трябва — зачуди се Джулиана. — Да, палто.“
— Джо, — повика го тя — имам нужда от палто. Но да не е вълнено.
Накрая се споразумяха за немски кожух от синтетична кожа, приятен на вид и значително по-евтин от естествените изделия. Джулиана с мъка преглътна разочарованието си. За да се поразсее, отиде на щанда с бижутата. Но изложените украшения й се сториха невзрачни и безвкусни.
— Трябва да си взема нещо все пак — убеждаваше тя Джо — за синята рокля. Обеци, или брошка. А и ти също имаш нужда от нов костюм.
Джо се съгласи и я остави да избира, а той влезе във фризьорския салон. Когато се появи отново на вратата, половин час по-късно, Джулиана бе поразена. Подстригал се бе съвсем късо, но освен това бе пребоядисал косата си, сега бе руса. „Мили Боже — рече си тя — Защо?“
Сякаш прочел мислите й, Джо сви рамене и отвърна:
— Омръзна ми да съм макаронджия — с това дискусията приключи и тръгнаха да купуват костюм.
Спряха се на великолепен модел, от лъскава синтетична материя, стил „Дюпон“. Освен това нови, островърхи мокасини, ризи, вратовръзки и чифт френски ръкавели, които предложи продавача. Тук се справиха значително по-бързо.
Към края Джо отново започна да нервничи, но тя настоя да вземат един хубав кожен портфейл. Беше четири и половина — Джо реши, че е време да приключат с покупките.
— Но костюмът ти трябва да се прибере малко в талията — възрази тя. — Ще го занесем…
— Не — прекъсна я почти грубо той.
— Какво има? Да не би да поисках прекалено скъпи неща? Ако искаш, бих могла да върна полата, която взех накрая.
— Да вървим да вечеряме — отвърна Джо.
— О, Боже — възкликна тя. — Сетих се какво съм забравила. Нощница.
Той я погледна вбесен.
— Не искаш ли да си взема някоя хубава нощница? Представи си само…
— Не — поклати глава Синандела. — Забрави я. Да потърсим неща за хапване.
— Първо да се регистрираме в хотела — каза с твърд глас Джулиана. — Искам да се преоблека. След това ще ядем. „Мисли му, ако хотелът не е хубав — закани се тя. — Иначе си тръгвам, нищо че става късно. Ще попитаме в хотела, кое е най-приятното място в Денвър за прекарване на вечерта. Ресторант, или нощен клуб, където гастролират истински звезди от Европа, а не провинциални величия, дето никой не ги знае. Денвър е голям град, сигурна съм че тук идват известни артисти. Не съм склонна на компромиси.“
Докато търсеха някой подходящ хотел, Джулиана не откъсваше любопитен поглед от мъжа до нея. С късо подстригана, руса коса и нов костюм той беше направо неузнаваем. Зачуди се дали така й харесва повече. Трудно бе да се каже със сигурност. Джулиана реши, че и тя ще изглежда толкова различна, ако успее да отиде на фризьор.
Паркираха пред един голям хотел в центъра на Денвър, портиерът на вратата носеше ливрея. Точно за такова място тайничко си бе мечтала. Почти на минутата дотича пиколото, който всъщност бе мъж на възраст и отнесе вътре куфарите и пакетите с покупки. Не им остана нищо друго освен да се изкачат по покритите с дебел килим стълби и да влязат през масивната махагонова врата в просторното фоайе. От двете страни се виждаха малки магазини за цветя, дребни подаръци, имаше сладкарница, телеграф, бюро за резервация на билети за самолет. Наоколо бе пълно с хора, миришеше на хотел, на пътешествия, на странни и непознати неща. Огромни светещи надписи сочеха накъде е расторантът, снек-барът, нощният бар. Двамата бавно пресякоха фоайето и се спряха на рецепцията.
Имаше дори книжарница.