Не носиш вина, ако честен си бил.
Преклони се пред трона,
и поднеси свитъка си на принца.“
Принцът… това трябва да е Абендсън. А свитъкът вероятно е неговата книга. Нещастието — Оракулът вече знае какво й се е случило, ужасната история с Джо. Тя погледна на четвърта позиция:
„Защото преклониш ли се пред трона,
за да изкажеш мъката си на принца,
той ще е с теб.“
„Трябва да отида — осъзна тя — дори ако Джо успее да ме последва.“ Джулиана трескаво потърси последната линия, девет на върха:
„Успехите ти от това не ще нараснат.
Защото сърцето му не крие постоянство.
Нещастие ще ти донесе.“
„О, Божичко, това е за убиеца от гестапо. Иска да каже, че той, или някой друг ще се добере до Абендсън и ще го убие.“ Тя затърси трескаво хексаграма четиресет и три. „Окончателен извод“:
„Иди в двореца
и разкрий всичко пред царя.
Нека знае, че е надвиснала опасност
над целия град.
Моментът е неблагоприятен
да се хващаш за оръжието.
Трябва да си готов
за нови изпитания.“
Значи няма никакъв смисъл да се връща в хотела, други вече са го сторили или скоро ще го сторят. Това, което й внушаваше Оракулът, би могло да се изрази така: Иди в Чайене при Абендсън и го предупреди, независимо от всичко за надвисналата опасност. Занеси му истината.
Тя затвори книгата. Седна отпред, включи на заден и отново се сля с оживения вечерен трафик. Не след дълго пресече центъра на Денвър и се понесе по магистралата в северна посока. Колата цялата се тресеше от непривичната за нея висока скорост.
Към десет вечерта Джулиана почувства, че е на предела на силите си. До Чайене имаше още много път и тя реши да потърси място, където да пренощува.
Не след дълго стигна до отбивка, над която се поклащаше светещ надпис: „Грийли — 5 мили“. Джулиана отби към градчето и след няколко минути излезе на главната улица. „Първо трябва да се обадя на Абендсън“ — помисли си тя и паркира близо до един денонощен магазин. После изтича до телефонната будка и поиска да я свържат с централата в Чайене. Слава Богу, имаха телефона на Абендсън. Джулиана пъхна четвърт долар и в слушалката се разнесе сигнал за повикване.
— Ало — обади се почти веднага приятен женски глас. Ако се съди по интонацията жената бе млада, може би на нейна възраст.
— Мисис Абендсън? — рече Джулиана. — Мога ли да говоря с мистър Абендсън?
— Кой се обажда, моля?
— Прочетох книгата му, — заговори припряно Джулиана. — Идвам чак от Кенън сити, Колорадо. Сега съм в Грийли. Надявах се тази вечер да стигна при вас, но изглежда не ще мога. Има ли възможност да се срещна утре сутринта с мистър Абендсън?
Мисис Абендсън помълча за миг и сетне отвърна с все така вежлив глас:
— Да, наистина, вече е късно, а и ние си лягаме раничко. Имате ли някаква конкретна причина, за да се срещнете с мъжа ми? Той е доста зает напоследък.
— Бих искала да говоря с него — гласът й прозвуча сухо и рязко, тя се вгледа отчаяно в отражението си от стъклото. Чувстваше се разнебитена от умора, боляха я всички мускули, имаше неприятен вкус в устата си. Отсреща, в яркоосветеното кафене на магазина посетителите пиеха освежаващи напитки. Ужасно й се прииска сега да е там, да си поръча ароматизирана сода и сандвич с пилешка салата.
— Хауторн работи спорадично — обясняваше с равен глас мисис Абендсън. — Ако пристигнете утре не мога да ви гарантирам нищо. Може да е зает през целия ден, а може и да е свободен. Исках да го знаете, преди да поемете насам…
— Да — прекъсна я Джулиана.
— Сигурна съм, че ще му е приятно да си поприказва няколко минути с вас — продължи мисис Абендсън. — Но искам отсега да ви предпазя от разочарования, ако случайно откаже да се срещне с вас или дори не пожелае да ви види.
— Неговата книга направо ме порази — каза Джулиана. — Нося я със себе си навсякъде.
— Разбирам — отвърна благосклонно мисис Абендсън.
— По пътя се отбих в Денвър, исках да пазарувам, но само си загубих времето. „Не — помисли си Джулиана. — Така не става. Трябва да кажа истината“. — Слушайте — продължи задъхано тя — Оракулът ми каза да ви намеря.
— О, Божичко! — възкликна мисис Абендсън. Без съмнение, разбираше за кой Оракул става дума, но изглежда това й се струваше несериозно.
— Ще ви кажа кои линии излязоха — Джулиана затършува из страниците на книгата, която бе взела със себе си. — Минутка само — най-сетне откри мястото и прочете строфите от хексаграма четиресет и две. Когато стигна до линия девет на върха, мисис Абендсън възкликна развълнувано.
— Продължавайте, моля — извини се тя. В гласът й Джулиана долови тревожно напрежение.