— И петънце не е останало.
— Уверен ли сте?
— Имате думата ми, сър.
Доволен от отговора мистър Тагоми остави слушалката и се отправи към асансьора.
Но докато влизаше в офиса, не се сдържа и се огледа, макар и незабележимо. Както го бе уверил мистър Рамзи, не се виждаше и петънце. Тагоми почувства облекчение. Ако не знаеше какво бе станало тук вчера, за нищо на света не би се досетил. Мигът е отлетял, ала неговата „историчност“ е останала завинаги пропита в мокета на пода…
Вътре го очакваше мистър Рамзи.
— „Таймз“ е посветил първата си страница на вашата храбра постъпка! — заговори възторжено той. — В обширна статия подбробно е описан… — той млъкна, като видя навъсеното изражение на Тагоми.
— Незабавно ще се заемем с належащите дела — нареди мистър Тагоми. — Къде е генерал Тедеки? Тоест, искам да кажа — мистър Ятабе?
— Вече лети за Токио. В обстоятелства на дълбока секретност. Пуснали сме фалшиви следи — мистър Рамзи кръстоса пръсти против уроки.
— Докладвайте за мистър Бейнс.
— Мистър Бейнс е в неизвестност. По време на вашето отсъствие се появи само веднъж, но после му загубихме дирите — Рамзи се поколеба. — Вероятно се е върнал в Германия.
— Далеч по-добре щеше да е в Япония — отбеляза по-скоро на себе си мистър Тагоми. Тревожеше се най-вече за стария генерал. „Но това е извън техните възможности. Всъщност, те ни използваха — мисията, мен и моят офис. За тях ние бяхме, как му казваха… прикритие. Което всъщност е правилно. Аз бях завеса, зад която се криеше действителността. Преграда за любопитни и враждебни погледи. Колко странно — помисли си той. — Понякога човек има нужда, да бъде използван за прикритие. В това като че ли има частица от сатори. Заобиколени от толкова много илюзии, нима можем да възприемем реалността? Остава ни само да гадаем и да се придържаме към законите на природата — нищо не е излишно. Дори и илюзията.“
На вратата застана мис Ифрайкиан. Гърдите й се повдигаха развълнувано.
— Мистър Тагоми. Трябва спешно…
— Успокойте се, мис — вдигна ръка Тагоми. — Слушам ви.
— Сър, в приемната чака немския консул. Иска спешно да говори с вас — тя погледна с пребледняло лице мистър Рамзи. — Казват, че пристигнал отдавна…
Мистър Тагоми й махна с ръка да замълчи.
— Мистър Рамзи. Бихте ли ми припомнили името на консула.
— Фрайхер Хюго Райс, сър.
— Ах, да.
„Добре — мислеше си той — че мистър Чайлдан отказа да приеме револвера. Без да иска ми направи услуга.“
Тагоми взе куфарчето и излезе в приемната. Строен, добре сложен мъж, облечен по европейската мода се изправи насреща му. Между пръстите му димеше дълга цигара, пъхната в елегантно цигаре от слонова кост. Тагоми веднага се досети кой стои срещу него.
— Хер Райс?
Немецът кимна.
— Факт е, че досега контактувахме с вас единствено по пощата, телефона и прочие — вълнението си казваше своето и Тагоми почувства, че трудно намира подходящите думи. — Но никога по-рано не сме се изправяли лице в лице.
— За мен е чест — отвърна хер Райс и направи няколко крачки към него. — Независимо от трагичния инцидент, за който искрено съжалявам.
— Съмнявам се — Тагоми впери поглед право в очите му.
Немецът вдигна въпросително вежди.
— Простете, — рече Тагоми — но именно в следствие на споменатия „трагичен инцидент“ получих тежко психическо разстройство. Иначе казано — разбит бе крехкият покой на моята душа.
— Ужасно — поклати глава хер Райс. — Когато научих…
Мистър Тагоми го прекъсна:
— Преди да чуя всичките тези безполезни дрънканици, които сте ми приготвил, позволете ми да довърша.
— Но разбира се.
— Аз бях този, който собственоръчно застреля агентите от SD.
— Вече ме уведомиха за това от полицията на Сан Франциско — каза хер Райс и демонствативно изпусна облак цигарен дим. — Прекарах няколко часа в полицейския участък и дори ме заведоха в моргата. Така че имах възможност да се запозная с вашите подробни показания, както и с показанията на останалите свидетели. Признавам, бях покъртен от наученото.
Мистър Тагоми го гледаше мълчаливо.
— Искам обаче да подчертая, — продължаваше хер Райс — че съмненията за някаква потенциална връзка между бандитите и специалните служби на Райха се оказаха съвършенно безпочвени. За мен инцидентът е дело на хора, загубили здрав разум. Мога да ви уверя, мистър Тагори, че според мен действията ви са били абсолютно правилни.
— Тагоми.
— Позволете да ви стисна ръката — консулът протегна десница. — И с това да сметнем въпроса за приключен. Няма никакъв смисъл да се поддържа изкуствено напрежение, в тези кризисни за политиката времена, когато лесно би могъл да пламне междунационален конфликт.