— Но душата ми, хер Райс, остава омърсена. За разлика от мастилото, кръвта не може да бъде измита.
Консулът го гледаше безстрастно.
— Жадувам час по-скоро да забравя случилото се — продължи Тагоми. — Но вие едва ли ще можете да ми помогнете. Никой не може да ми помогне. Възнамерявам да прочета придобилия популярност дневник на едно антично масачусетско божество — пророкът Гуудман Матер, където се говори за вината, огньовете в пъкъла и прочие.
Консулът дърпаше нервно от цигарето, без да откъсва поглед от мистър Тагоми.
— Бих искал да ви уведомя, — продължи Тагоми — че на вашата нация й предстои да извърши една страшна мерзост. Запознат ли сте със смисъла на хексаграмата „Бездна“? Ще изразя мнението си като обикновен гражданин, а не като представител на официална японска интитуция: сърцето ми трепери от ужас. Задава се кървава баня, надхвърляща всякакви човешки представи. Но дори и в този съдбовен миг, вие сте тук, в преследването на дребни егоистични цели. Доволен сте, че този път съперниците ви от SD загубиха, нали? Обзалагам се, че вече сте успели да натопите порядъчно вашият хер Кройц фон Меере… — Тагоми млъкна, дишайки развълнувано. Гърлото му се бе свило, от гняв очите му се наляха със сълзи. — От детството си страдам от неизлечима болест, но тя започна да се обостря едва след като до ушите ми достигнаха зловещите излияния на вашите прославени водачи. Сега вече разбирам, че вие също сте неизлечимо болен. Неизлечимо болно е цялото ви общество и не ми остава нищо друго, освен като самия Гуудман Матер да ви призова: „Покайте се, грешници!“
— Великолепно хрумване — одобри със сух глас германският консул. След това поднесе с треперещи пръсти пламъче към изгасналата цигара.
В този момент на вратата на офиса се появи мистър Рамзи, с пакет документи под мишница.
— Сър, докато консулът е тук, има няколко дребни въпроса за решаване, които са от неговата компенетция.
Тагоми машинално сграбчи първия документ. Това беше формуляр 20–50, официално искане от Райха, чрез неговия представител в ТАЩ, консулът Хюго Райс, за екстрадиране на углавен престъпник, задържан от полицията на Сан Франциско. Престъпникът се наричаше Фринк Франк, евреин и според Законът за националностите, приет през юни 1960г. в Германия — поданик на Райха, вследствие на което подлежеше експулсация до съответните органи. Тагоми прочете още веднъж целия документ.
— Заповядайте, сър — Рамзи му подаде писалка. — Необходима е само вашата резолюция.
— Отказвам — каза с твърд глас Тагоми. Той понечи да върне на Рамзи омразният формуляр 20–50, но го дръпна и написа на гърба: Да се освободи на основание на Военния протокол от 1947 г. Подпис, Тагоми, търговско аташе на Япония в Сан Франциско. Тагоми подаде едно копие на консула, а оригиналът върна на мистър Рамзи. — Приятен ден, хер Райс — той се поклони.
Германският консул също се поклони, без да си дава труда да поглежда написаното.
— Бъдете така добър и за в бъдеще да държите връзка с нас единствено чрез комуникационните средства — поща, телефон и прочие — обърна се към него мистър Тагоми. — Но не и лично.
— Опасявам се, — отвърна консулът — че стоварвате върху мен вина, за която не нося никаква юрисдическа отговорност.
— Курешки — ето какво ще ви кажа.
— Това не е начин за общуване между цивилизовани хора — протестира консулът. — Във вас говори гласът на отмъщението. Мисля, че тук няма място за лични предпочитания — той смачка цигарата на пода и пое към изхода.
— Вземете си гадния миризлив фас — извика в гърба му Тагоми, но консулът бе изчезнал зад ъгъла. — Постъпих детински — рече Тагоми на мистър Рамзи. След това се върна в офиса и уморено се отпусна в креслото. Изведнъж остра болка прониза лявата му ръка и той почувства как някаква гигантска длан го притиска в гърдите. Дишаше все по-трудно. Пред очите му блеснаха разноцветни светлини.
— Ооф — изпъшка тихо Тагоми.
„Божичко, помогнете ми. Мистър Рамзи — но устата му сякаш бе парализирана. — Моля ви.“ — той протегна ръка, наведе се напред и сетне се строполи на пода. Докато падаше, ръката му неволно сграбчи сребърния триъгълник от магазина на мистър Чайлдан.
Разтревожен от необичайния шум мистър Рамзи дотича почти веднага в офиса.
— Изглежда получих сърдечен удар — обясни с отпаднал глас мистър Тагоми.
Дотичаха още няколко души и го пренесоха на дивана. Не след дълго откъм улицата се разнесе воят на пристигащата линейка. В офиса влизаха и излизаха най-различни хора. Завиха го с одеяло, преди това му свалиха вратовръзката и разкопчаха яката.