Докато си мислех така, в тъмния коридор настъпи неочаквана тревога. Един стар прислужник тичаше към кабинета на началника с палто в едната ръка и с бастун в другата.
След няколко минути видях дребничкия началник да се изкачва по стъпалата. Той величествено протягаше врат, а монокълът му проблясваше. Опитах се да вляза в стаята след него. Но пред мен се изпречи прислужникът, който преди малко отнесе палтото и бастуна на началника.
— Чакай, госпожице. Нека началникът си отдъхне малко. Какво си се разбързала? Как си чакала в утробата на майка си цели девет месеца? — скара ми се той.
Бях свикнала с подобни отношения и не се обидих. Дори, напротив, казах със спокоен глас:
— Моля, бащичко, доложи на началника, след като си изпие кафето. Кажи му, че учителката, която очаква, е дошла.
Началникът, разбира се, не ме очакваше, но аз сметнах, че прислужникът ще прояви по-голямо усърдие, като му кажа така. Човек трябва да се научи на тези хитрости.
След около пет минути старият прислужник отново излезе от стаята. Като не можа да различи в тъмното черното ми наметало, той започна да мърмори:
— Къде е тази жена? Постави ме в неудобно положение и избяга.
— Не се сърди, бащичко, тук съм. Да вляза ли?
— Хайде влез, дано да си доволна.
Началникът бе седнал на мястото си гологлав, с пура в устата и говореше на един възрастен човек, потънал в креслото в ъгъла. Гласът му беше учудващо дрезгав и дързък за мъничкото му тяло.
— Каква страна, господине, каква страна! Правят толкова разходи за други неща, а не могат да си отпечатат визитки. Осемдесет души съобщават днес чрез прислужника, че искат да те видят. Прислужникът не може да каже правилно имената и се получава бъркотия. За управлението на държавата съм привърженик на системата на Петър Велики. Чиновниците трябва да се контролират не само в учрежденията, но и в личния им живот. Необходимо е държавата да се намеси и да следи какво ядат, какво пият, къде живеят, къде ходят, как се обличат. Още с встъпването си в длъжност изпратих циркуляр до училищата, в който се казва, че учители, които не се бръснат най-малко през ден, които ходят с неизгладени панталони и риза без яка, ще бъдат уволнени. Вчера инспектирах едно училище. Пред вратата срещнах учителя. Направих се, че не съм го познал и казах:
— Иди кажи на учителя, че е дошъл началникът на просветата.
— Учителят съм аз, господине — отговори той.
— Не, ти трябва да си прислужник. Един учител не може да има такава външност. Ако заваря учител, облечен като теб, бих го изхвърлил навън.
Човекът замръзна на мястото си. Влязох вътре, без да го погледна. Утре пак ще отида в това училище и ако заваря този човек в същия вид, незабавно ще го уволня.
Чаках началникът да млъкне, за да кажа защо съм дошла. Но той нямаше намерение да спира. Колкото повече говореше, толкова повече се увличаше и продължаваше да се горещи:
— Да, господине, а преди няколко дни пратих циркуляр до училищата. Всички учителки и учители непременно да си отпечатат визитки. Тези, които се представят без визитка, няма да бъдат приети — се казва в циркуляра. Но кой ти разбира?
Изведнъж той се обърна към мен със строг тон:
— Хващам се на бас, че и тази госпожица, учителката, е получила този циркуляр, но въпреки това се явява без визитка. Все същата песен в устата на прислужника: „Дойде онази госпожа, която сте извикали.“ Коя? Как се казва тази госпожа? Саръчизмели Мехмед ага44.
Замръзнах от изумление. Значи, всички тези думи, този гняв бяха насочени срещу мен? За това, че съм искала да вляза при него без визитка?
— Не съм получила такъв циркуляр, господине — можах да кажа аз.
— Как може? Вие къде преподавате?
— Миналата седмица бяхте в нашето училище. Аз съм учителката от село Зейнилер, от онова училище, което заповядахте да се закрие.
Началникът на просветата повдигна едната си вежда и се замисли.
— Аха, да, спомних си. Какво направихте, приключиха ли формалностите?
— Постъпихме съгласно вашите заповеди, господине. Донесох ви и документите, както наредихте.
— Добре, предайте ги на главния секретар да ги прегледа.
Главният секретар с мръсната яка ме разпитва цели два часа. Той разглеждаше документите отново и отново, питаше ме за неща, за които нямах никаква представа: доклади, записки, декларации, „непотребна“ кореспонденция, и не признаваше протоколите, които донесох от съвета на старците в селото.
44
Саръчизмели Мехмед ага — Буквално Мехмет с жълтите ботуши. Този израз се използва иронично за неизвестни хора.