— Абе, тоя Евтимов още ли е при вас?
— На привършване е! — рекох.
— Какво? — изуми се нечий глас.
— Нищо! — рекох. — Чака проклетия ви джип!
— Е, да почака! — рече с облекчение гласът. — След един час пристигаме!
Точно един час трябваше на майстора, за да прогони маркуча до градинката и да полее изобилно с вода спечената като кирпич земя.
Телеграфистът не рачи да се помръдне от мястото си, но аз излязох да погледам. И видях, че човекът беше сътворил едно чудо, той беше повдигнал Лазара от гроба. На мястото, където се синееха магарешки тръни и тровеха очите други бодили, бяха повдигнали розови и небесносини личица петунийки и ружи, подаваха главички пъстри невенчета, усмихваха се маргаритки. Е, не бяха свежи, виждаше се, че бяха боледували, но си личеше, другарю, че по стъбълцата им беше наново потекъл живот.
В 5,00 ч. следобед пристигна джипката на «гиганта.» Майсторът се изми на чешмата, среса грижливо и на път кестенявата си коса. После дойде при нас в апаратната, благодари ни със светнало лице за гостоприемството и се извини, че не е имал възможност да почисти както трябва градинските ни сечива. Остави ми визитната си картичка, поклони ми се и с младежка походка, размахвайки сегиз-тогиз ръце, тръгна към джипа. Шофьорът беше натоварил вече двата му кожени куфара и мушамения мех.
И когато джипът запраши из пътя, другарю, аз погледнах визитната му картичка и прочетох на глас:
И в апаратната ни като че ли падна гръм. Гръм от ясно небе…
Разказ на юриста
Да, аз съм началник на «Отдел персонал» или «Завеждащ кадри» по старому. Образованието ми е юридическо. При ЗПЦМ съм от началото на строежа.
Съжалявам, другарю редактор, но трябва да ви предупредя най-напред, че в моя кабинет не се пуши. Ето, на тази табелка е отбелязано, но като повечето пушачи вие не й обърнахте внимание. Затова съм принуден да ви напомня. Извинявайте!
Заповядайте от фъстъците, пийнете си лимонада, развличайте се! Тези неща може би не са ви по вкуса, затова пък са полезни, а ползата според мен е единствената реална мярка за доброто.
Колкото до забраните — без тях не може. Измислил ги е общественият разум. Продиктувало ги е общественото самосъхранение. Аз не мога да си представя какъв би изглеждал животът, ако ги нямаше забраните! Един хаос… Да, разбирам ви, възпитанието, самодисциплината, казвате. Добре! Но какво са самовъзпитанието и дисциплината? Те са рожби на забраните. Моля! Забраната да се пуши възпитава у човека чувство на уважение към непушача. Забраната да се напуска работното място за щяло и нещяло приучва трудещия се към дисциплина. Виждате ли? Затова думата «забрана» би следвало да се изписва с главно «з».
Да. А бившият директор, Юлиян Евтимов, не обичаше забраните. Как съумя с тоя си стил на работа да надвие трудностите — той завари тук един голям батак! — и да заслужи своя Орден на труда — златен, не проумявам! Чудя се! Защото той не само не зачиташе забраните, но в много случаи проявяваше дори либерализъм! Признавам си, че неговите успехи са за мене тайна, която още не съм разгадал и едва ли някога ще разгадая.
И как да разгадая, другарю! Юлиян Евтимов беше изключение от общото правило, и от всякакви правила, а такива случаи аз отказвам да коментирам. Като споменах думата «либерализъм», вие ме погледнахте въпросително. Не, разбира се, не става въпрос за политически либерализъм, не ме разбирайте криво! В политическо отношение Юлиян Евтимов беше чист като бяла хартия. И в нравствено отношение, бих казал, защото освен дето пушеше, той не играеше на карти и не ходеше с развалени жени. Пък и пушенето му не беше вулгарно… извинявайте! Той пушеше с лула, а аз съм слушал да казват, че с лула пушат обикновено свестни хора, сериозни. Професори, политици, държавни мъже.
Неговият либерализъм мъчно може да се опише. Аз, като юрист, имам поглед върху поведението на хората, но либерализма на Юлиян Евтимов не бих могъл да подведа под никакъв параграф. В моралните науки, а още повече в юридическите — за такъв вид либерализъм няма определение. Той е нещо неопределимо и навярно би се поддал на математическо описание. Нали знаете, че напоследък е доказано с математически уравнения, че «нищото» в космоса не е все пак «нищо»! Ето какви са възможностите на математическото описание, когато става дума за определяне на неопределимото… За съжаление, аз не съм математик. Но Юлиян Евтимов е първокласен математик и аз мисля, че той единствен би могъл да опише по математически начин своя либерализъм, навярно би съставил едно ново уравнение от областта на неравенствата и несъвместимостите; математиката се занимава тъкмо с такива неща.