— Не се чувствам спокоен, а тъп като крава.
— Някакви следи към Саймън?
— О, ние го хванахме. Сега е в затвора в Санта Барбара.
— Доста бързо сте се справили.
— По-бързо, отколкото предполагаш. Арестувахме го преди два дена за сбиване в бар. Той удари и полицая, който го арестува. В момента е задържан за нападение.
— Преди два дена. Значи версията…
— Тази версия отпада. Саймън не е убил доктор Джесъп. Макар да е доволен, че някой го е сторил вместо него.
— Дали не е поръчково убийство?
Шерифът Портър горчиво се изсмя.
— Заради дългото си затворническо досие Саймън не може да си намери друга работа, освен да почиства каналите. Живее в стая под наем.
— Някои хора биха убили човек и за хиляда долара.
— Със сигурност, но Саймън би им бил полезен само като чистач на канализацията.
Мъртвата пустиня възкръсна, вдиша и сякаш се накани да се надигне. Храстите потрепериха и зашепнаха, но бързо застинаха като въздуха.
Вперих поглед на север, към задаващата се буря.
— Ами белия микробус? — попитах.
— Бил е откраднат. Не можахме да открием никакви отпечатъци по него.
— И никакви други следи?
— Никакви. Освен, ако криминалистите не открият някое странно ДНК или други улики, водещи към дома на Джесъп. Какво е положението при теб, синко?
Огледах заобикалящата ме пустош.
— Продължавам да се лутам.
— Чувстваш ли привличане?
Щеше да е по-трудно да излъжа него, отколкото себе си.
— Да, нещо ме дърпа, сър.
— Накъде те дърпа?
— Още не знам. Още съм в движение.
— Сега къде си?
— Бих предпочел да не ви казвам, сър.
— Само не се прави на самотния рейнджър — притесни се той.
— Ако се налага.
— Недей да постъпваш глупаво, синко. Използвай главата си.
— Понякога си принуден да се довериш на сърцето си.
— Май няма смисъл да споря с теб.
— Така е, сър. Но бихте могли да претърсите стаята на Дани за някаква информация за жена, която се е появила в живота му наскоро.
— Од, знаеш, че не съм жесток, но като полицай съм реалист. Ако хлапето беше отишло на среща с жена, новината щеше да плъзне из Пико Мундо още на следващата сутрин.
— Може да е дискретна връзка, сър. И не съм казал, че Дани е постигнал някакъв успех. В действителност може само да си е навлякъл големи страдания.
След известно мълчание шерифът отвърна:
— Искаш да кажеш, че е бил беззащитен и се е изложил на опасност. От хищник.
— Самотата кара човек да отслаби защитата.
— Но те не са откраднали нищо. Дори не са ровили из къщата. Не са си направили труда да вземат парите от портфейла на доктор Джесъп.
— Значи не са искали пари от Дани, а нещо друго.
— Какво например?
— Този въпрос още не ми е ясен и на мен, сър. В известен смисъл вече долавям формата и очертанията, но не мога да го видя ясно.
Далеч на север, между овъгленото небе и изпепелената земя, заваля. Дъждът приличаше на блестяща димна завеса.
— Трябва да вървя — казах аз.
— Ако открием нещо за жена, ще ти се обадя.
— Не, сър. По-добре недейте. Линията трябва да е свободна и се налага да пестя от батерията. Обадих ви се само защото исках да ви кажа, че е замесена и жена. Ако нещо стане с мен, да имате откъде да започнете разследването. Жена и трима мъже.
— Трима? Този, който те разтресе с електрошока, и още кой?
— Мислех, че е Саймън, но явно не е той. За другите двама знам само, че единият има големи стъпала.
— Големи стъпала?
— Помолете се за мен, сър.
— Всяка вечер го правя.
Затворих.
Нарамих раницата и продължих изкачването си, което беше прекъснато от обаждането на жената. Склонът беше висок, но не беше стръмен. Хлъзгавата глинеста почва пукаше под краката ми, многократно проверявайки моята устойчивост и гъвкавост.
Няколко гущерчета се разбягаха пред мен. Бях нащрек за гърмящи змии.
Разбира се, едни здрави кожени туристически обувки щяха да са ми по-полезни в момента от меките маратонки. Но рано или късно щеше да ми се наложи да се промъквам незабелязано, а белите маратонки са идеални за тази цел.
Може би нямаше смисъл да се тревожа за обувките, змиите, равновесието, ако съдбата ми беше да загина от ръцете на някого, който ме дебне зад бяла врата. От друга страна, не ми се искаше да вярвам на теорията, че повтарящите се сънища се сбъдват. Сигурно се дължеше на употребата на прекалено много пържена храна и лютиви сосове.
Далечна и божествена се разтвори огромна врата. Вятърът отново внесе живот.
Когато гръмотевицата отекна, въздухът не беше така неподвижен като преди, но продължи да се спотайва сред оскъдната растителност подобно на глутница призрачни койоти.