— Защо плачеш така? — попита Хлапич Марко.
— Изгубих на паша две гъски — отвърна Марко и почна още по-силно да плаче.
— Това не е нищо — рече Хлапич. — Ние ще ги намерим. Хайде да ги потърсим.
Бундаш, Хлапич и Марко тръгнаха да търсят гъските.
Наблизо имаше голяма вода, край която Марко винаги пасеше гъските, и сега отведе Бундаш и Хлапич до тази вода. Хлапич дотогава не беше виждал такава голяма вода, защото бе живял в града. Около водата имаше много шубраци, а далече оттатък водата, край брега, растяха храсти.
Като дойдоха дотам, Марко почна отново да плаче.
— Олеле, никога няма да си намеря гъските — така здравата плачеше Марко, че Хлапич трябваше да му заеме своята синя кърпа да си избърше сълзите.
И на Хлапич му се струваше, че край такава голяма вода няма да се намерят двете гъски, които са толкова малки. Но не искаше да го каже, за да не наскърби Марко, а почна да търси с него гъските из шубраците. И Бундаш тичаше, душеше и лаеше около тях все по-силно и по-силно.
Отведнъж къдравият Бундаш се затича, скочи във водата и почна да плува през голямата вода.
— Бундаш, Бундаш — викаше Хлапич, но Бундаш нехаеше, само разтърсваше глава и плуваше навътре към другата страна на водата и се изгуби сред храстите.
Хлапич помисли, че неговият Бундаш е загубен. А изгубеше ли се Бундаш, тогава вече и Хлапич щеше да плаче. Но сега Хлапич не можеше да плаче, защото беше дал кърпата си на Марко. А и нямаше време да плаче, защото оттатък водата в клоните се чу махане и пляскане с крила, силно грачене и още по-силно лаене. Разбира се, това бяха Марковите гъски, които Бундаш бе търсил и намерил през водата в храстите. Там, то се знае, нито Хлапич, нито Марко можеха да отидат.
Марко скачаше от радост, когато Бундаш подкара гъските към него. Гъските плуваха напред, отваряха широко клюнове и грачеха сърдито. Бундаш плаваше след гъските, подкарваше ги и също така сърдито лаеше.
Но всичко свърши добре; Бундаш успешно докара гъските до Марко и Хлапич и излезе весело от водата.
— Колко си умен. Като забогатея, ще ти купя наденичка за десет круни — каза Хлапич на Бундаш.
Тогава Марко хвана едната, а Хлапич другата гъска, сложиха ги под мишница и тръгнаха към къщи. Бяха така весели, че свиркаха по пътя като косове.
Докато вървяха така, Марко каза на Хлапич:
— Ама голяма глава има тоя твой Бундаш!
— Затова е така умен — каза Хлапич. — Ако ти имаше такава голяма глава, би намерил гъските и без Бундаш!
Междувременно стигнаха до Марковата къща. Марковата майка беше вече там и пусна Хлапич да спи при тях, защото бе много щастлива, че Бундаш е намерил гъските. Така Бундаш осигури на Хлапич първата нощувка. Мръкна. Марко и Хлапич седнаха на големия камък пред къщи и получиха в пъстри паници качамак с мляко и две големи дървени лъжици.
Докато вечеряха, Хлапич запита Марко:
— А кой е нарисувал онази синя звезда на къщичката?
— Аз — отговори Марко. — Когато мама варосваше стаята, взех боя и нарисувах звездата. Мислех, че гъските ми ще познават къщата по звездата. Но сега виждам, че това е било напразно и че гъските си отиват през водата и със звезда, и без звезда на къщата.
Хлапич обаче добре запомни тази синя звезда. И всеки, който чете тази книга, нека я запомни. Това ще му потрябва, като дойдат тежки дни за Хлапич.
Така разговаряха Марко и Хлапич и вечеряха; и Бундаш получи качамак. След това всички отидоха да спят.
Разбира се, Хлапич не спа нито в стая, нито в постеля, защото в къщицата нямаше място за него.
Хлапич спа над яхъра.
В двора имаше един малък и стар яхър, а над него имаше сено.
Хлапич трябваше да се качи до тавана по стълба, а след това да се промъкне през един малък отвор на тавана. Когато вече беше там, Хлапич се обърна, подаде глава през отвора и викна:
— Лека нощ!
В двора нямаше никой. Беше черна нощ и дворът изглеждаше като голяма черна дупка. Горе на небето имаше толкова звезди, колкото Хлапич никога още не бе виждал.
Тогава Хлапич изу и избърса своите чудесни ботушки, после легна в сеното и заспа.
Пред яхъра спеше Бундаш, над яхъра спеше Хлапич, а в яхъра спеше една хубава шарена крава.
Това беше първият ден от пътуването на Хлапич и мина щастливо. Кой знае какъв ще му бъде вторият ден!
Втори ден от пътуването
I
Хлапич и каменарите
Рано сутринта петлите почнаха да пеят, гъските се разкрякаха, кравата почна да дрънка с хлопатара и Бундаш почна да лае и квичи, защото не виждаше Хлапич.