ПАТОГЕНЕН И НЕПАТОГЕНЕН
Бактериите биват два вида. Патогенни, спобосни да причинят заболяване у човека-домакин, и непатогенни, които не представляват подобна опасност. В нас и върху нас живеят много непатогенни бактерии, които изпълняват жизненоважна роля за правилното функциониране на нашето тяло. Така например в стомашночревния ни тракт живее бактерия, с чиято помощ разграждаме и смиламе усвоената храна. Без нея най-вероятно бихме умрели от недохранване.
Непатогенните бактерии в нас също така ни помагат да се отбраняваме срещу патогенните бактерии, като унищожават ненужното количество от тях, за да запазим своя баланс. /Понякога обаче става така, че дори непатогенните бактерии могат да причинят инфекция./
Когато вземате антибиотици, обръщали ли сте внимание на промяната в размерите и консистенцията на вашите изпражнения? Обикновено това се дължи на унищожаването на непатогенните бактерии и е един от нежеланите и неприятни странични ефекти. В началото на шейсетте години бе установено, че приемането на антибиотика неомицин води до драстично намаляване на мазнините в кръвта. След много обсъждания и спорове се стигна до заключението, че този факт се дължи на убийственото му въздействие и върху живеещите в нас непатологични бактерии, което води до неспособността на тялото ни да абсорбира основните хранителни продукти. Подобно състояние може да се допусне за известно време, а и кой знае, то може би щеше да помогне на хората да отслабнат. Но продължителното му използване означаваше да си търсим белята. Доколкото знам, сега употребата на неомицин е строго ограничена.
Друга характерна черта на бактерията е способността й да се приспособява към промяната в условията. Конвенционалните антибиотици са изключително полезни при лечението на много инфекции, като се започне от възпалено гърло и се стигне до сериозни, заплашващи живота състояния. Отрицателен резултат от тяхната употреба обаче е способността на заразния организъм да придобие устойчивост към съответния антибиотик.
Бактерията
Може би си спомняте, че споменах за Албърт Швайцер, който лекувал с чесън хронична дизентерия. И как по време на Първата световна война руската армия го използвала като лек срещу гангрена. При липса на съвременни антибиотици чесънът се оказва много ефикасен, като освен това не създава проблеми с появата на странични ефекти.
През 1856 година един от най-великите учени на земята Луи Пастьор, пише за чесъна в едно френско научно издание. Пастьор е световноизвестен с откриването на организмите — и на ваксината срещу тях — причиняващи антракс /синя пъпка/ и бяс. Щом Пастьор е бил убеден в силата на чесъна, мисля, че би трябвало наистина да вземем по-присърце този въпрос.
Един век по-късно, през 1956 и 1957 година, в много научни периодични издания бяха публикувани открития за ефикасността на определени билки и подправки да унищожават някои от микроорганизмите, виновни за натравяния с храна. Чесънът беше единственото растение, което се справяше успешно с организмите Shigella sonnei, Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Streptococcus faecalis и Lactobacillus casei, всички те способни да създадат сериозни здравословни проблеми.
През 1985 година д-р Дж. Р. Фенуик и д-р А. Б. Ханли написаха и публикуваха в том 22 на „Наука за храната и храненето“ прекрасната дисертация „Родът на луковите растения“, където описват антибактериалните свойства на чесъна и другите представители на рода на луковите. Авторите изброяват двайсет и три вида организми, чието развитие според резултатите, публикувани и от други учени, можело да бъде спряно от тези растения. През 1993 година започна двугодишно изследване, проведено в Улвърхамптън от миз Зейра Рос като част от нейната докторска дисертация по философия под ръководството на д-р Дейвид Хил, главен преподавател по микробиология. В него се използвали човешки чревни течности, за да се изследва ефектът, който оказва етеричното чесново масло, получено чрез парна дестилация /„Кардиомакс“/ върху няколко особено важни и проблематични бактерии. Две от тях /Salmonella enteritides и Listeria monocytogenes/ напоследък често стават причина за хранителни натравяния с яйца, пилета и непастьоризирани сирена. Открито бе, че Listeria monocytogenes е особено чувствителна към чесновото масло и може с лекота да бъде контролирана с него. Колкото до салмонелата, съвсем малки количества от чесновото масло били достатъчни, за да я унищожат. Много важно следващо откритие бе, че коменсалната бактерия8, която обитава червата на човека и е от голямо значение за доброто здравословно състояние на стомашночревния тракт, не страда от бактерицидните свойства на чесновото масло, докато антибиотиците могат да упражнят точно противоположния ефект.
8
Коменсализъм — съжителство на организми, при което единият има полза /коменсал/, а другият — не. — Б. пр.