Историята на сулфида
Доктор Филип Барлоу и неговите колеги от Университета в Хъмбърсайд вече от няколко години изследват широк кръг от получени от чесън продукти и са публикували няколко великолепни научни труда на тази тема. Те проверяват твърдението, че сушеният чесън е по-добър източник на алицин от чесновото олио и откриват, че много малко от изследваните продукти /сушен чесън на прах и чесново олио, употребявано в капсулите/, ако не и никой от тях, съдържат изобщо алицин. И така стигат до заключението, че активността на чесъна като средство за понижаване на холестерина в кръвта /вижте Втора глава/ е свързано със съдържанието на сулфиди.
При своето разлагане алицинът отнема кислород от обграждащия го въздух и с негова помощ се преобразува в богати на сяра съединения. Образуват се повече от седемдесет сулфида и повечето от тях не се променят. Фактът, че толкова много сулфиди остават стабилни може би обяснява защо толкова много болести се повлияват от лечението с чесън — всеки сулфид реагира по различен начин на всяка болест.
По време на ранните ми изследвания върху ефекта на луковите растения върху мазнините в кръвта на пациенти, страдащи от сърдечни заболявания, открих, че ефектът не се променяше, независимо дали лукът се консумира суров, варен или запържен в растителна мазнина. Същото, изглежда, важи и за чесъна. Всичко това навежда на мисълта, че алицинът, който се разрушава от топлината, сам по себе си не е причина за благотворния ефект на чесъна.
Но нека се върнем към нашата тема и да видим какво става, когато чесънът се консумира суров. По-горе стана дума, че когато се отреже или смачка, се отделя алицин с неговата характерна миризма. Абсолютно същият е процесът и когато чесънът се сдъвче и алицинът се разпространи из устата. Тъй като той се разлага бързо при стайна температура от около 20ёС, следователно този процес е още по-интензивен в устата, където температурата е по-висока.
След като бъде сдъвкан, той преминава в стомаха, където започва храносмилането и солната киселина го разгражда. Стомахът изпразва съдържанието си в дванадесетопръстника; там чесънът се обработва от храносмилателните ензими. Едва през следващия етап, когато премине в тънкото черво, започва абсорбирането му в кръвния поток. Това е неоспоримо доказателство, че щом алицинът е толкова чувствителен към повишаването на температурата, то той се е превърнал в сулфиди дълго преди да достигне тънкото черво. Малко вероятно е да преминава непроменен дори през дъвкателния процес.
Етеричното чесново масло
Още едно доказателство, че алицинът не е активният агент в чесъна, може да се открие в процеса на приготвянето на чесновото масло, известен като парна дестилация. При него смачканият чесън се намира сред пара при много висока температура. Мазнината се отделя от чесъна и парата я пренася до кондензатор, където температурата е достатъчно ниска, така че парата да се превърне във вода. Тъй като маслото и водата не се смесват, чесновото масло изплува на повърхността и може да бъде отделено.
Целият процес отнема известно време. Това, както и топлинната обработка, на която е подложен чесънът, разгражда алицина, така че остават само сулфиди.
Сега изследователите са на мнение, че действието на чесъна се дължи на компонентите в неговото масло, а не на молекулите на водна основа. Това твърдение бе подложено на тест по следния начин. Чесън бе сварен във вода и след това бяха изследвани както свареният чесън, така и водата, в която е врял. Чесънът беше все така активен, но за водата не можеше да се каже нищо подобно.
Добри вести от една японска лаборатория
Тромбоцитите са вид кръвни клетки, които отделят вещество, с чиято помощ кръвта се съсирва, когато някой кръвоносен съд се нарани. Във Втора глава има по-подробна информация за жизненоважната роля, която изпълняват тромбоцитите в съсирването и как в същото време те могат да доведат до задръстването на коронарни артерии. Новите открития показват, че чесънът може да ни помогне да запазим кръвоносните си съдове чисти.
Група японски учени създават по синтетичен път едно от серните съединения, които се получават при разграждането на алицина. То се нарича метилалил трисулфид /МАТС/ и е подробно изследвано в клинични условия. По всичко личи, че МАТС изключително ефикасно намалява съсирващите свойства на тромбоцитите и следователно спомага за свободното преминаване на кръвта през коронарните артерии. За да се възползвате от свойствата на МАТС, е нужно само да сдъвквате по една-две скилидки чесън дневно или да приемате по една капсула „Хофел кардиомакс“ дневно.