Седмица след убийствата в Бартолиновата ливада полицията, „Ла Национе“ и офисът на прокурора бяха връхлетени от внезапна вълна телефонни обаждания. Колеги, приятели и началници на известен гинеколог на име Гаримете Джентиле настояваха да получат потвърждение на нещо, за което цяла Флоренция говореше, но пресата и полицията отказваха да признаят: че той е арестуван по подозрение, че е убиецът. Джентиле беше един от най-прочутите гинеколози в Тоскана, директор на клиниката „Вила ле розе“ край Фиезоле. Според слуховете съпругата му беше открила в хладилника, скрити между моцарелата и руколата, ужасните трофеи, които беше взел от жертвите си. Слухът се беше разнесъл, след като някой бе подшушнал на полицията, че Джентиле държи пистолет, скрит в банков сейф; полицията тайно го претърси, не откри нищо, но служителите на банката започнаха да клюкарят и скоро мълвата се разпространи. Следователите усърдно отричаха, но не можаха да сложат край на приказките. Пред къщата на лекаря се събра тълпа, която трябваше да бъде разпръсната от силите на реда. Най-накрая главният прокурор бе принуден да направи изявление по телевизията, за да сложи край на слуховете, заплашвайки, че ще повдигне криминални обвинения срещу онези, които ги разпространяват.
По-късно същия ноември Специ получи журналистическа награда за работата си по случая. Той беше поканен в Урбино, за да получи наградата си — килограм от най-добрите бели умбрийски трюфели. Редакторът му го пусна да отиде чак след като Специ обеща да изпрати материал от Урбино. Далеч от източниците си и без никаква нова информация, той преразказа историите на някои от най-прочутите серийни убийци от миналото, като се започне с Джак Изкормвача и се завърши с Изверга от Дюселдорф. Накрая заключи, че Флоренция вече има свое собствено чудовище — и там, сред аромата на трюфели, той го кръсти с името, с което стана известно: il Mostro di Firenze, Чудовището от Флоренция.
Глава 5
Специ стана редовен кореспондент на „Ла Национе“ по случая с Чудовището от Флоренция, който предлагаше на младия журналист зашеметяващо разнообразие от истории и той се възползва максимално от тях. Следователите разработваха всички сигнали, без значение колко невероятно звучаха повечето от тях, и изкарваха наяве десетки особени случки, любопитни личности и странни инциденти, които Специ, познавач на човешките слабости, веднага улавяше и пресъздаваше в статии — истории, които останалите журналисти обикновено подминаваха. Статиите, които излизаха изпод перото му, бяха изключително забавни и макар повечето да представяха шантави и невероятни случки, всички те бяха истина. Материалите на Специ се прочуха с интересния си стил и откачени подробности, които оставаха в съзнанията на читателите дълго след като изпиеха сутрешното си кафе.
Веднъж научи от един изморен полицай, че следователите са разпитвали и освободили някакъв странен тип, който се представял за съдебен патолог. Специ хареса историята и я проучи за вестника. Мъжът беше „доктор“ Карло Сантанджело, трийсет и шестгодишен флорентинец с приятен външен вид, почитател на уединението, разделен със съпругата си, който се разхождаше из града облечен в черно, с очила с опушени стъкла, хванал в лявата си ръка лекарска чанта. На визитната му картичка пишеше:
Съдебен патолог
Институт по патология, Флоренция
Институт по патология, Пиза — отдел съдебна медицина
Във вездесъщата чанта на доктора се намираха професионалните му инструменти — няколко идеално наточени и блестящи скалпела. Вместо да поддържа постоянен кабинет, д-р Сантанджело предпочиташе да прекарва дните си в различни хотели или квартири в малките градове около Флоренция. Когато избереше хотел, гледаше наблизо да има малко гробище. Ако имаше стая с изглед към надгробните камъни, толкова по-добре. Лицето на д-р Сантанджело и очите му, скрити зад тъмните стъкла, бяха познати на всички от персонала на OFISA, най-преуспяващата погребална агенция във Флоренция, където той често прекарваше часове, сякаш имаше много важна работа. Лекарят с тъмните очила пишеше рецепти, преглеждаше пациенти и дори се занимаваше странично с психоанализа.