Беше им ясно, че проследяването на пистолета е ключът към разрешаването на случая му.
Разследването на Сардинската следа се съсредоточи първо върху Франческо Винчи, защото той беше balente, бандитът, мъжът с досие. Той имаше тежък характер, биеше приятелките си и се размотаваше с гангстери. Салваторе, от друга страна, изглеждаше по-тих, човек, който винаги е работил здраво и е гледал да стои встрани от неприятностите. Имаше безупречно досие. За полицията в Тоскана, която нямаше никакъв опит със серийни убийци, Франческо Винчи беше очевидният избор.
Следователите трупаха парче по парче косвените доказателства срещу Франческо. Установиха, че се е намирал в близост до мястото на следващите престъпления на датата, когато са били извършени. Ангажиран в обири, кражби на добитък и лудории с жени, той рядко се задържаше на едно място. По време на двойното убийство през 1974 година в Борго сан Лоренцо, например, те установиха близостта му до местопрестъплението благодарение на спора му с един ревнив съпруг, в който участвал и любимият му племенник Антонио, синът на Салваторе Винчи. По времето на убийствата в Монтеспертоли Франческо също се намирал наблизо; отново посещавал Антонио, който тогава живеел в малък град на шест километра от местопрестъплението.
Но най-важното доказателство срещу Франческо се появи доста по-късно. В средата на юли карабинерите от малко градче на южното крайбрежие на Тоскана съобщиха на следователите от Флоренция, че на 21 юни са открили кола, скрита в гората, покрита с клони. Най-накрая се сетили да проверят номера й и открили, че принадлежи на Франческо Винчи.
Това имаше огромно значение: точно на 21 юни Специ и останалите журналисти бяха публикували фалшивия доклад, че една от жертвите в Монтеспертоли може да е останала жива достатъчно дълго, за да проговори пред полицията. Може би новините все пак бяха успели да подплашат Чудовището и да го накарат да скрие колата си.
Карабинерите арестуваха Винчи и го отведоха на разпит. Той се впусна да им разказва история за някаква жена и ревнивия й съпруг, но тя не звучеше особено достоверно и накрая не успя да обясни защо му е трябвало да скрива колата.
Франческо Винчи беше арестуван през август 1982 година, два месеца след убийствата в Монтеспертоли. Тогава разследващият магистрат заяви пред представители на пресата:
— Сега съществува опасността да бъдат извършени нови убийства, още по-драматични от предишните. Чудовището може да бъде изкушено да заяви правата си над убийствата и отново да се задейства. — Странни думи от устата на един съдия при ареста на заподозрения, но това показваше колко несигурни бяха следователите, че са заловили правилния човек.
Дойдоха есента и зимата, нови убийства нямаше. Франческо Винчи остана в ареста. Но флорентинци не се успокоиха: Франческо въобще не приличаше на интелигентното и аристократично Чудовище, което си бяха представяли; той беше типичният евтин мошеник, сваляч и чаровен мачо.
Цяла Флоренция напрегнато очакваше завръщането на топлото време и лятото, времето, предпочитано от Чудовището.
Глава 11
През есента и зимата на 1982–83 година Марио Специ написа книга за Чудовището от Флоренция. Озаглавена „Il Mostro di Firenze“, тя беше издадена през месец май. В нея се проследяваше развитието на случая от убийствата през 1968 година до двойното убийство в Монтеспертоли. Тиражът й беше изчерпан за нула време от публиката, ужасена от онова, което можеше да донесе със себе си настъпващият летен сезон. Но с настъпването на благоуханните летни нощи не се чу нищо за нови убийства. Флорентинци се изпълниха с надежда, че може би този път полицията е заловила правилния човек.
Овен с писането на книгата и публикуването на материали по случая с Чудовището, онова лято Специ написа и една кратка статия за млада кинопродуцентка на име Цинция Торини, която беше продуцирала кратък документален филм за живота на Берто, последният лодкар, който прекарвал пътници през река Арно — възрастен, съсухрен човечец, който развличаше пътниците си с истории, легенди и стари тоскански поговорки. Торини остана доволна от статията на Специ и прочете с интерес книгата му за Чудовището. След това му се обади с предложението да заснемат филм за Чудовището на Флоренция и Специ я покани на вечеря в апартамента си. Това щеше да е късна вечеря дори по италианските стандарти, защото Специ спазваше журналистическия час.