— Погледни вътре в караваната — отвърна Федерико, кимвайки с глава.
Специ се приближи до колата. Минавайки покрай караваната, той забеляза, че в горната част на страничните малки прозорчета, където стъклото беше прозрачно, се забелязваха дупки от куршуми. За да погледне вътре, той трябваше да се надигне на пръсти. За да се прицели както трябва, убиецът би трябвало да е бил по-висок от Специ, поне метър и осемдесет. Освен това той забеляза дупки от куршуми и в металната стена на караваната.
До отворената й врата се бяха събрали няколко души; полицаи в цивилни дрехи, карабинери и криминалисти; стъпките им се виждаха навсякъде по росната трева, заличавайки всички следи, оставени от убиеца. Поредният пример за некадърно свършена работа, помисли си Специ.
Но преди да погледне вътре в караваната, погледът му беше привлечен от пръснати по тревата страници от лъскаво порнографско списание, озаглавено „Голдън гей“.
Мъждива светлина осветяваше вътрешността. Двете седалки отпред бяха празни: точно зад тях лежеше тялото на млад мъж с тънки мустачки, с втренчен поглед, проснат по гръб върху двоен матрак, с крака към задната част на караваната. Второто тяло се намираше отзад, в ъгъла. То все още беше свито на кълбо, сякаш за да стане колкото се може по-малко, вкочанено от страх, със сгърчени ръце и лице, скрито зад водопад от руса коса. Косата беше прошарена от кървави струи, черни и съсирени.
— Прилича на момиче, не мислиш ли? — разнесе се гласът на Сандро Федерико, който отърси Специ от изненадата му. — Първоначално и ние се заблудихме. Но е мъж. Изглежда нашият приятел е направил същата грешка. Представяш ли си как се е почувствал, след като го е разбрал?
В понеделник, 12 септември, вестниците разпространиха новината:
УЖАС ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ
Чудовището избира жертвите си напосоки
Двете жертви, Хорст Майер и Уве Рюш, и двамата на по двайсет и четири години, пътували из Италия заедно и паркирали фолксвагена на мястото на 8 септември. Почти голите им тела бяха открити около седем часа вечерта на 10 септември.
Франческо Винчи вече беше излежал около тринайсет месеца в затвора и обществото бе започнало да вярва, че той е Чудовището от Флоренция. И отново, също както в случая с Енцо Спалети, самото Чудовище доказа невинността на обвинения.
Чудовището от Флоренция вече беше международна новина. Лондонският вестник „Таймс“ посвети цяла страница от неделния си брой на случая. Пристигнаха телевизионни екипи чак от Австралия.
„Макар жертвите вече да наброяват дванайсет, единственото което знаем е, че Чудовището все още е на свобода и неговата берета двайсет и втори калибър може отново да убие“, написа „Ла Национе“.
Тъй като Чудовището извърши убийство, докато Франческо Винчи беше в затвора, освобождаването му бе неизбежно. Но дните минаваха, а Винчи все още не излизаше навън. Следователите заподозряха, че двойното убийство е било „поръчково“. Може би, теоретизираха те, някой, близък с Винчи, е решил да покаже, че той не може да е убиецът. Престъплението в Джоголи беше неправилно, импровизирано, различно. Беше странно, че Чудовището може да направи такава съдбовна грешка, предвид предположенията, че той отделя време да наблюдава двойките, докато правят секс, преди да ги убие. Освен това беше нанесъл удара в петък вечерта, а не в събота, както правеше обикновено.
Скоро след това във Флоренция пристигна нов разследващ магистрат, който пое случая. Името му беше Марио Ротела. Още първото му публично изявление смрази обществото. Той заяви:
— Никога не сме идентифицирали така нареченото Чудовище от Флоренция с Франческо Винчи. За престъпленията, извършени след убийството от 1968 година, той е единствено заподозрян. — А следващите му думи предизвикаха фурор: — И той не е единственият заподозрян.
Единият от прокурорите, Силвия дела Моника, предизвика още по-голямо объркване и спекулации, заявявайки:
— Винчи не е Чудовището. Но не е и невинен.
Глава 13
Няколко дни след убийствата в Джоголи в кабинета на прокурора, който се намираше на втория етаж в бароковия дворец на Пиаца Сан Фирензе, се проведе напрегната среща. (Дворецът е една от малкото сгради от седемнайсети век в града — флорентинците с пренебрежение я определят като „нова постройка“.) Събраха се в малката стая на Пиеро Луиджи Виня и гъстият цигарен дим напомняше мъглата на Марема. Виня имаше навика да къса цигарите на две и да пуши двете парчета едновременно с илюзията, че пуши по-малко. Силвия дела Моника също беше тук — дребна, руса, също обвита от гъст облак цигарен дим; присъстваше полковникът от карабинерите, който беше донесъл два пакета от любимото си марлборо, както и главен инспектор Сандро Федерико, който не спираше да предъвква една изсъхнала „тосканска“ пура. Помощник-прокурорът палеше цигара от цигара тежки „Голоаз“. Единственият непушач в стаята беше Адолфо Ицо, на когото беше достатъчно само да диша, за да придобие вредния навик.