— В такъв случай — заяви сардинецът, — това не е кутия с цигари. Била е кутия с цигари. В момента е просто кутия. А сега мога ли да ви помоля за нещо? Вземете я и я смачкайте.
Любопитен да разбере какво цели Винчи, Виня взе кутията и я смачка на топка.
— Ето! — каза Франческо, разкривайки в усмивка белите си зъби. — А сега вече не е дори кутия. Вашите доказателства, господине, са същите като нея: можете да ги мачкате и оформяте в каквато теория ви се иска, но те ще си останат все същото: обикновени спекулации, и то недоказани.
Племенникът Антонио се оказа също толкова умен. Не само че не се огъна на разпита, но и на делото за притежаване на незаконно оръжие сам си беше адвокат. Той наблегна на факта, че оръжията не са били открити в дома му, а на известно разстояние от него, и че досега не е било представено доказателство, което да го свързва с въпросните пистолети. Дали не са били подхвърлени, с цел да бъде арестуван и използван срещу чичо си?
Той бързо спечели делото и беше освободен.
Глава 14
С течение на времето ставаше все по-трудно да се оправдае задържането на Франческо Винчи. След оправдаването на племенника му и с провала на разпитите беше само въпрос на време да го освободят.
Раздразнен от липсата на прогрес, самият разследващ магистрат Марио Ротела реши лично да разпита Стефано Меле и да направи един последен опит да измъкне някаква информация от него. Преди да отпътува за Верона, Ротела се подготви добре. Той сложи в една папка всички свидетелства, които беше събрал от старите разпити във връзка с убийствата от 1968 година, включително свидетелските показания на Наталино и баща му, Стефано Меле, брата на Меле и трите му сестри и един от зетьовете му. Освен това взе различни показанията от по-новите разпити. Беше убеден, че престъплението от 1968 година е кланово убийство и че всички, които са участвали, може да са отнесли пистолета у дома си. Всички знаеха кой е Чудовището. Ротела беше решен да разбие тази стена на мълчанието.
Новият разпит се проведе на 16 януари 1984 година. Ротела попита Меле дали Франческо Винчи е участвал в убийството. Меле отговори:
— Не, Франческо Меле не беше с мен през нощта на 21 август 1968 година. Обвиних го единствено, за да си отмъстя за това, че беше любовник на жена ми.
— Кажи ми тогава, кой беше с теб онази нощ?
— Не си спомням.
Той очевидно умишлено лъжеше. Някой — може би Чудовището — го държеше с нещо в ръцете си. С какво? Каква ли беше тази тайна, от която Меле се страхуваше повече, отколкото от затвора?
Ротела се върна във Флоренция. Пресата предположи, че мисията му е била провал. Всъщност в папката си той носеше измърсено късче хартия с ръкописен текст, сгъвано и разгъвано стотици пъти, което беше открил в портфейла на Стефано Меле. Той смяташе, че този документ е от изключителна важност.
На 25 януари 1984 година Ротела разпространи новината, че на следващия ден ще даде в кабинета си важна пресконференция в десет часа сутринта. На двайсет и шести кабинетът му беше претъпкан с репортери и фотографи, повечето от които бяха убедени, че ще чуят съобщение за освобождаването на Франческо Винчи.
Но Ротела им беше подготвил изненада.
— Разследващият магистрат — обяви той с най-помпозния си глас, — със съгласието на прокуратурата на провинция Флоренция, арестува двама души за престъпленията, приписвани на Франческо Винчи.
Два часа след сензационната пресконференция извънредното издание на „Ла Национе“ първо се появи по вестникарските будки. На първата страница с големи черни букви пишеше:
АРЕСТУВАНИ!
ЧУДОВИЩАТА СА ДВЕ!
Глава 15
Под заглавието бяха поместени две снимки, които показваха на света лицата на предполагаемото двойно Чудовище: Джовани Меле, брат на Стефано, и Пиеро Мучарини, негов зет.
Повечето флорентинци погледнаха на вестникарските фотографии със скептицизъм. Тъпанарските физиономии на двамата заподозрени въобще не отговаряха на представата им за умелото, високо интелигентно Чудовище.
Причината за обвиняването им скоро се разбра. В края на разпита на Меле Ротела беше претърсил портфейла на мъжа и беше открил малко листче хартия, подпъхнато в сгъвката. То представляваше нахвърлян набързо списък на отговорите, които трябва да дава на следователите, които го разпитват. Написан беше от брат му Джовани Меле и му беше даден две години по-рано, когато за пръв път се разчу за връзката между убийствата от 1968 година и Чудовището от Флоренция. Почеркът беше колеблив, буквите закръглени като написани от второкласник, половината с главни букви, половината слети. Думите изобилстваха от правописни грешки, резултат от объркването на италианския и сардинския език.