Полицаите и прокурорите, ангажирани със случая, изпаднаха в паника. Виня се обърна с молба към обществото:
— Който знае нещо, трябва да го сподели — призова той. — Със сигурност има хора, които знаят нещо и по незнайни причини отказват да говорят. Човек с подобни патологични отклонения не може да живее незабелязан от семейството си.
Полицията беше залята от нова вълна анонимни писма, хиляди на брой, някои от които бяха написани с изрязани от списания букви. Те идентифицираха Чудовището с някой съсед, роднина, приятел със странни сексуални навици, местния свещеник или семейния лекар. И отново гинеколозите се оказаха обект на множество обвинения. Други обвинителни писма бяха подписани от известни интелектуалци, които предлагаха заплетени теории, изпъстрени със заучени цитати и фрази на латински.
След двойното убийство във Викио Чудовището от Флоренция се превърна в нещо повече от криминален престъпник; той се беше трансформирал в тъмно огледало, отразяващо същността на самия град — неговите мрачни фантазии, странните му мисли, най-ужасяващите му предразсъдъци. Мнозина твърдяха в писмата си, че зад убийствата стоят езотерични или сатанински култове. Различни професори и самозвани експерти, които не разбираха абсолютно нищо от криминология или серийни убийци, предлагаха своите теории по телевизията или на журналисти от пресата. Един от тези „експерти“ изказа всеобщото вярване, че Чудовището сигурно е англичанин.
— Този тип престъпления е характерен за Великобритания или за най-близкия й съсед, Германия.
Друг подкрепи красноречиво тази теория, пишейки до вестниците: „Представете си Лондон. Ситито. Гъстата нощна мъгла. Внезапно от мрака изскача един примерен, образцов жител на Лондон и започва да напада невинни двойки. Представете си насилието, еротиката, безпомощността, мъчението“…
Съветите не секваха.
„Лесно можете да проследите, откриете и арестувате убиеца; трябва само да го търсите на правилните места: в месарските магазини и болниците, тъй като очевидно става въпрос за касапин, хирург или медицинска сестра“.
Друг: „Със сигурност е ерген, около четирийсетгодишен; живее с майка си, която знае неговата «тайна», но свещеникът също я знае от изповедите му, тъй като той редовно ходи на църква“.
Феминистката интерпретация: — „Чудовището е жена, истинска мъжкарана, от английски произход, която преподава във флорентинско основно училище“.
От всички части на Италия във Флоренция започнаха да се стичат самозвани частни детективи. Голяма част от тях вече носеха в джобовете си решението на случая; други тръгнаха да обикалят нощем хълмовете около града, въоръжени до зъби, търсейки Чудовището или просто позирайки безстрашно с пистолетите си за снимки, които после биваха публикувани в пресата.
Няколко души се явиха в полицейския щаб с твърдението, че те са Чудовището. Един дори успя да се намеси в радиочестотата на „Бърза помощ“ и да обяви:
— Аз съм Чудовището и скоро ще нанеса нов удар.
Много флорентинци бяха шокирани от пороя перверзни, конспиративни теории и най-обикновена лудост, които убийствата бяха отпушили в техните съграждани.
— Никога не бих и допуснал, че във Флоренция живеят такива странни хора — заяви Паоло Канеса, един от прокурорите, работещи по случая.
— Страхувам се — отвърна с горчивина главният инспектор Сандро Федерико, — че някъде в това блато от анонимна лудост се намира следата, от която се нуждаем — и ние ще я пропуснем.
Много от анонимните писма бяха изпратени директно до Марио Специ, „монстролога“ на „Ла Национе“. Сред тях се отличаваше едно послание, написано изцяло с главни букви. Незнайно защо от него го побиха тръпки. То беше единственото, в което имаше късче истина.
БЛИЗО СЪМ ДО ТЕБ. НИКОГА НЯМА ДА МЕ ХВАНЕШ, ОСВЕН АКО САМ НЕ РЕША ДА СЕ ПРЕДАМ. КРАЯТ НА БРОЙКАТА Е ОЩЕ ДАЛЕЧ. ШЕСТНАЙСЕТ СА МАЛКО. НИКОГО НЕ МРАЗЯ, НО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВЯ, АКО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ. СКОРО ЩЕ ПОТЕКАТ РЕКИ ОТ КРЪВ И СЪЛЗИ. ТАКА, КАКТО Я КАРАТЕ, ДО НИКЪДЕ НЯМА ДА СТИГНЕТЕ. ВСИЧКО СТЕ ОБЪРКАЛИ. ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ ЗА ВАС. НЯМА ДА ПРАВЯ ПОВЕЧЕ ГРЕШКИ, НО ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ПОЛИЦИЯТА. НОЩТА В МЕН ЩЕ ТРАЕ ВЕЧНО. ЩЕ ПЛАЧА ЗА ТЯХ. ОЧАКВАЙТЕ МЕ.
Думите за шестнайсетте жертви бяха озадачаващи, защото на този етап, заедно с двойното убийство до Викио, труповете бяха само дванайсет (четиринайсет, ако се смятаха и убийствата от 1968 година.) Това водеше до предположението, че писмото е изпратено от поредния болен фантазьор. Но някой си спомни, че в Лука предишната година в колата си са били убити други двама любовници. Пистолетът беше берета двайсет и втори калибър и трупът на жената не беше осакатен. Това престъпление никога не беше официално приписвано на Чудовището от Флоренция, но все още не беше разкрито.