Нищо от това не отговаряше на уликите. Разрезът на палатката беше дълъг само няколко сантиметра и беше направен само на външната шушлякова обвивка, но не и на самата палатка. Никой не би могъл да влезе през него. Всички гилзи бяха намерени край предния вход на палатката. Ако действието се беше развило както обясняваше Лоти, гилзите щяха да бъдат разпръснати по маршрута, по който е тичал Пачани. Първоначалното описание на престъплението не само противоречеше на уликите, събрани на сечището Скопети, но на психиатричните и поведенчески анализи, на резултатите от аутопсиите и възстановката на престъплението.
Още по-недостоверно звучеше и „признанието“ на Лоти за убийството във Викио. Той заяви, че момичето е било само ранено от първия изстрел и че Вани, за да не се изцапа, бил облечен с дълга манта. После, докато тя крещяла, той я издърпал от колата, завлякъл я в полето с цветя и билки, и я довършил с ножа. Отново нищо не съвпадаше с уликите: момичето беше убито с първия изстрел, с куршум в главата, и е нямало време дори да извика. Съдебният патолог беше установил, че всичките рани от ножа са били нанесени пост мортем. И на двете местопрестъпления нямаше никакви следи, че е имало повече от един убиец.
Най-накрая оставаше фундаменталният въпрос кога е било извършено престъплението. Следователите се бяха спрели на неделя вечерта. Естествено, Лоти твърдеше, че се е случило в неделя, в показанията на Нези също се говореше за неделя вечерта. Но съществуваха много доказателства, включително показанията на Сабрина Карминяни, които предполагаха, че убийството е било извършено в събота през нощта.
Защо му беше на Лоти да дава фалшиви показания? Отговорът е лесен. Лоти беше извървял пътя от селски идиот до главен свидетел и съучастник на Чудовището. Той беше център на вниманието на цялата страна, снимката му се мъдреше на първа страница във всички вестници, следователите дебнеха всяка негова дума. На всичкото отгоре разполагаше с безплатна стая и храна в Арицо, както може би и доста щедро количество вино.
В допълнение към централната история Джутари и хората му успяха да измъкнат от свидетелите показания, свързани със сексуалната извратеност на Вани. Някои от тях бяха умишлено забавни. В една от историите бившият пощальон се качил в автобуса, за да посети проститутка във Флоренция. Шофьорът взел завоя малко по-бързо и от джоба на Вани се изсипал вибратор. Започнал да се търкаля по пода на автобуса, а Вани запълзял по пода, опитвайки се да го хване.
— Второто разследване на Чудовището от Флоренция премина от събирането на улики за извършването на престъпленията от един човек към серията от убийства, извършени от няколко души — заяви прокурор Виня пред представители на пресата. Вместо самотния убиец-психопат, в района на Тоскана бяха вилнели група Чудовища — другарите по чашка.
Гирибели, алкохолизираната проститутка, разказа на следователите друга история, която изигра огромна роля в разследването. Тя заяви, че Пачани и другарите му по чашка често посещавали в дома му някакъв самозван друид или магьосник (който всъщност беше сводник), където провеждали Черни меси и се кланяли на дявола.
— Щом като влезете в стаята — разказа Гирибели, — веднага ще видите употребявани свещи, нарисуван с въглен пентаграм на пода, цялото помещение е неописуемо мръсно и разхвърляно, навсякъде се въргалят презервативи и бутилки с алкохол. По чаршафа на голямото легло се виждат следи от кръв. Някои петна са с размера на плик за писмо. Точно тези следи видях аз в неделя сутринта през 1984 и 1985 година.
Магьосникът-сводник, за когото говореше тя, беше умрял десет години по-рано, така че беше невъзможно да се проверят показанията й. Независимо от това Джутари ги записа и продължи с разследването, убеден, че е на прав път.