Председателят на апелативния съд Франческо Фери, мъжът, който оправда Пачани, следеше новото разследване с нарастващо удивление и гняв. Той напусна поста си, за да напише книга, озаглавена „Случаят Пачани“, която излезе от печат в края на 1996 година.
В нея Фери осъди новото разследване на другарите по чашка. „Най-лошото — написа Фери за новите свидетели на Джутари — не е неправдоподобността на техните показания и липсата на достоверност, а очевидната им лъжливост. Тези двама души (Пучи и Лоти) описаха подробности от престъпленията, на които твърдят, че са били свидетели, които всъщност противоречат на събраните улики… Сигурно е, че Пучи и Лоти са вулгарни и закоравели лъжци… Трудно е да се повярва, че историите им съдържат дори капчица истина“.
Съдията продължаваше: „Историята вони до небесата… Изумително е как никой до сега, нито следователи, нито адвокати, нито журналисти не е разобличил недостатъците на показанията на Пучи и Лоти… Най-невероятното нещо, което изглежда дори още по-удивително, след като никой не го е отбелязал досега, е че в продължение на месеци Лоти е държан под ключ на неизвестно място, където спи, храни се и дори се напива, и най-вероятно дори е получил някаква компенсация, като златна кокошка, от която от време на време искат да снесе по някое златно яйце; място, до което пресата няма никакъв достъп. Така се появяват разкритията, парче по парче, все по-противоречиви.“
Съдията продължава с обясненията: „Психологическата гъвкавост на обектите, пълната им липса на морал и надеждата да спечелят някакви изгоди, са достатъчни, за да обяснят изопачените им показания“. Фери заключава: „Не бих могъл да приема мълчаливо едно разследване, в което няма нито логика, нито справедливост, което е изпълнено с предразсъдъци и обзаведено с показания, получени на всяка цена“.
За съжаление Фери не беше покоряващ сладкодумец и не беше наясно с издателския бизнес. Той даде книгата си в малко издателство, което не разполагаше с голяма дистрибуторска мрежа и пусна много малък тираж от книгата. „Случаят Пачани“ потъна като камък, практически незабелязана от пресата или обществото. Новото разследване на Чудовището от Флоренция, под безстрашното ръководство на главен инспектор Микеле Джутари, продължи смело напред, необезпокоявано от обвиненията на Фери.
През октомври 1996 година Виня, главният прокурор по случая, беше назначен за директор на департамента „Антимафия“, най-могъщата и престижна правоохранителна организация в Италия. (Може би си спомняте, че Перуджини замени работата по случая с назначение в град Вашингтон.) Други, ангажирани с изправянето на Пачани пред съда, също използваха случая като трамплин към по-престижни служби. Във връзка с разследването на Чудовището един високопоставен офицер от карабинерите сподели със Специ уникалната си теория за криминалното правосъдие.
— Замислял ли си се някога — рече той, — дали процесът срещу Пачани не е просто въпрос на придобиване и упражняване на власт?
Глава 30
Пачани си оставаше технически невинен и на свобода, докато Джутари подготвяше новото дело срещу него. Но вълнението се оказа в повече за тосканския селянин и на 22 февруари 1998 година „сладкото малко агънце“ умря от сърдечен пристъп.
За отрицателно време фабриката за слухове обяви, че Пачани не е починал от сърдечен пристъп, а всъщност е бил убит. Джутари веднага се включи и заповяда ексхумация на трупа. Останките бяха изследвани за наличието на отрова. Резултатът? Смъртта му „съответствала“ на отравяне — чрез свръхдоза от собственото му лекарство за сърце. Лекарите посочиха, че пациенти, застрашени от сърдечен удар, често предозират лекарствата си. Но това обяснение беше твърде прозаично за главен инспектор Джутари, който разви теорията, че Пачани може да е бил убит от неизвестна личност или личности, за да му попречат да разкрие какво знае.
Процесът срещу Вани и Лоти, другарите по чашка на Пачани, започна през юни 1997 година. Доказателствата срещу тях се състояха от писмените показания на Лоти, подкрепени от малоумния Пучи, срещу безрезултатните и дезорганизирани декларации за невинност на Вани. Тъжен спектакъл. Вани и Лоти бяха осъдени за всичките четиринайсет убийства; Вани получи доживотен затвор, Лоти — двайсет и шест години. Като че ли нито пресата, нито италианското общество се отнесоха скептично към идеята, че тримата неграмотни алкохолици с оскъдна интелигентност са успели да убият четиринайсет души за период от единайсет години с основна цел да се сдобият с половите органи на жените.